Точно 3 месеца, след като на 14 март тази година беше опожарен входът на дома ми, няма никакви резултати, нито дори сериозно проведени разпити от МВР, което започна „разследването си” с въпрос към мен дали пък не става въпрос за „невинна детска игра”. Такава подигравка дори не съм си представял, че е възможна.
Досегашната практика с други казуси е показвала, че поне медийното огласяване на даден случай активизираше полицията. Не и по този казус. Пълен пас. Никакво движение. Никакво желание да бъде разкрит извършителят, а камо ли поръчителят.

А всъщност казусът е почти решен, тъй като има друго разследване, което лесно би могло да отведе до наредителя на грижливо подготвената акция срещу мен, стига някой да си направи труда да събере 2 и 2. Но не иска.

Дали, защото толкова си може – тоест, нищо не може, или защото му е платено добре от поръчителя.

Истината обаче ще излезе на бял свят, защото и аз разследвам казуса. И тогава съдени ще бъдат не само виновните, но и прикриващите ги – волно с действие или неволно със своето бездействие.

Борис Ангелов