160 години след смъртта на големия американски писател Хенри Дейвид Торо (1817 – 1862) издателство „Кръг“ публикува за първи път на български неговата последна книга. „Кейп Код“ (1865), чието издаване в оригинал Торо така и не дочаква, е в изкусния превод на проф. Албена Бакрачева – добре позната с преводите си на „Уолдън“ и на избрани есета на американеца. В новото издание е включен и послеслов от Бакрачева, посветен на късното творчество на Торо, за което у нас се знае по-малко. Корицата е дело на художника Кирил Златков.

 

В периода между 1849 и 1857 г. Хенри Дейвид предприема четири пътувания до полуостров Кейп Код, който се намира в югоизточната част на щата Масачузетс и има специфична форма – наподобява присвита в лакътя и стегната в юмрук ръка. След пътуванията си той създава едноименната творба, в която описва това емблематично за Америка място, и се впуска в търсене на философска дефиниция на сложната връзка между морето и брега, между природата и човека, живота и смъртта.

 

Прекарвал нощите си във вътрешността на морски фарове, в рибарски колиби и в изолирани ферми, скитал по плажове, Торо извършва методично, но и поетично наблюдение на цялостната картина на полуострова от средата на XIX в. „Кейп Код“ е изпълнен с уникалните му възприятия и точни описания , но също така и със собствените му радост и учудване, че се е натъкнал на нова граница, където човек може да застане и да „остави цяла Америка зад себе си“. „Кейп Код“ е „изключението“ в творчеството на Торо. Нетипично за останалите му текстове, тук той си позволява и известна доза хумор. Неслучайно съществува мнението, че това е „най-слънчевата“, доколкото е „най-смешната“ негова книга (ако и смехът често да е ироничен и дори нагарчащ).

 

И тази негова творба обаче не прави изключение, що се отнася до богатото и живописно описание на природни пейзажи. „Торо създава жанра на природописа; онова „зелено“ писане за/от/във/към/pro природата, което се превръща насетне в голяма собствено американска литературна традиция и задава природоангажираността, посветеността на екокаузата като стил на мислене и житейско поведение изобщо“, пише проф. Бакрачева в послеслова. И завършва с думите на Емерсън от светлото му посмъртно слово за Торо: „Душата му бе създадена за най-благородното общество; в краткия си живот той изчерпа възможностите на този свят; където има познание, където има добро, където има красота, той ще си бъде у дома“.

 

Чрез „Кейп Код“ екипът на „Кръг“ продължава да допълва серията от издания, които оформят представата за американския романтизъм и трансцендентализъм, създадена у българския читател от други емблематични творби на водещите фигури за периода: Хенри Дейвид Торо („Дивите ябълки. Избрани есета“, 2020 г.), Маргарет Фулър („Лято на езерата“, 2020 г.) и Ралф Уолдо Емерсън („Кръгове. Избрани есета“, 2021 г.). Всички те са претворени на български за първи път в добрия превод на проф. Албена Бакрачева.

 

Хенри Дейвид Торо (1817 – 1862) е американски писател и философ и една от водещите фигури в трансцендентализма, чиито идеи той не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живот.

 

Предчувствайки смъртта си, той подготвя някои от дневниците си за публикация. Днес всичко написано от него е издавано и се равнява на около 20 тома – дневници, есета, лекции, кореспонденция, както и четири цялостни книги: „Седмица по реките Конкорд и Меримак“ (1849), „Уолдън“ (1854), „Мейнските гори“ (1864) и „Кейп Код“ (1865).