Показват филм за Мариупол на ветеран от битката на световете в югоизточна Украйна


Първата прожекция след официалното откриване на фестивала в Кан, сутринта в сряда, в деня на Том Круз и Топ Гън на Кроазет, е на филм, продуциран от носителя на Оскар и на награда в Кан, но за актьорско майсторство Форест Уитакър.

На галавечерта на откриването той е специална звезда. Защото ще му бъде присъдена почетна Палма. Остарял, с очила, но все така благ, какъвто го помним, когато преди няколко години журираше втората конкурсна програма на фестивала и седеше тихо и кротко до специалния пратеник на 19 минути на последния ред, а не на ВИП местата в залата Дебюси във фестивалния дворец. Доста различен от реалното поведение в живота, което сме наблюдавали на други звезди с такъв тен, някои от които витаят 5 стъпки над земята, особено на крилете на надигното се движение Черните животи имат значение в САЩ.

 

Уитъкър попада като носител на тази награда от Кан в компанията на истински кинолегенди като Бернардо Бертолучи, Жана Моро, Джоди Фостър, Джейн Фонда, Аньес Варда, на която тази година беше кръстена най-новата зала на фестивала, която 15 г. носеше просто името на неговата 60-годишнина, за разлика от всички други в комплекса на фестивалите.

За Уитъкър това е голяма равносметка, след като млад и „зелен” пристига на Кроазет за първи път през 1988 г. като изпълнител на главната роля на гениалния джаз-саксофонист Чарли Паркър в Птицата на безпощадния и велик Клинт Ийстууд.

„Преди 34 години, когато бях на фестивала в Кан за първи път, това промени живота ми. Даде ми сигурност, че съм взел правилното решение да посветя себе си на киното. Винаги е привилегия да се връщам на този красив фестивал и за да покажа филми, и за да се вдъхновявам от някои от най-великите световни творци. За мен е много голяма чест да бъда част от честването на 75-годишнината на фестивала”, каза в навечерието на събитието Уитакър.

В името на мира – продуцирания от него филм, е дело на режисьорите Кристоф Кастань и Тома Саметен, показан в малката, но най-артистична фестивална зала Бунюел, е посветен на Южен Судан. Това е най-младата държава в света, както я представят Уитакър и другите автори на филма, събрала 350 000 души през 2011 г., но и „изложена на сякаш безкраен мрак”, както се изразиха те пред пресата, с която имаха среща във вторник в ранния следобед във фестивалния дворец.

Единствената светлина в тунела според думите на Уитакър са младите хора, които „отказват да предадат мира”.  Той разказва за Гаджанг, който е спортен съдия в бежански лагер, използващ спорта за да представи мира на децата и младежите от враждуващите племена. И за Нандеге, млада майка, която се превръща в успешен медиатор между страните в конфликта.

Темата за войната, но в Украйна, присъства в друг филм, който дълго време беше заел централно място и на сайта на фестивала  и ще бъде представен в четвъртък сутрин пред пресата – Мариупол 2 на Мантас Кведаравичус, който разказва за битката на световете от мястото на събитието и като ветеран от нея.

Напомняме, че заради този конфликт и символа на руската „специална военна операция” Z, едноименният филм за откриването на фестивала беше принуден дни преди него да промени своето име.