Талантливият актьор и музикант Александър Сано разказва за новия БГ филм „В сърцето на машината“ през неговите очи и за отзивите след предпримерните прожекции на сънародниците ни в чужбина
„Това е най-силната история, с която съм се срещал през професионалния ми път. Не бях дочел и една четвърт от сценария и бях сигурен, че ще дам каквото и да е само да се реализира и да участвам“, сподели в На кафе по Нова Александър Сано.

„Идеята да представим филма на сънародниците ни в чужбина ни хрумна след лентата „Диви и щастливи“, с който обикаляхме в Европа и в САЩ. Видяхме не само глада, но и сърцето, с което нашите сънародници идват на прожекциите там. Спонтанно решихме този път да обърнем представянето и да направим жест към тях като им подарим тази актуалност на предпремиерно изживяване. Те обикновено чакат по година и половина-две филмът да мине по кината и да излезе по някоя от телевизиите, например NOVA, за да могат да го гледат. За тях това вече не е нов филм. Ефектът от това представяне чисто емоционално беше абсолютно неподозиран за мен“, признава актьорът.

За образа на „Бохема“ в живота и във филма?

„Самият Бохеми не е съвсем бохем, защото условията, в които виреят не предполагат бохемски живот. Не съм се замислял аз самият, но може и да съм по-бохемски настроен понякога“, коментира актьорът и музикант, любимец на публиката на хитовото шоу „Като две капки вода“.

За езика на любовта?
„Според мен трябва да се казва и показва любовта. Аз към с корени от други националности и в моето семейство, в което сме три деца, любовта винаги е била на почит и е била показвана. Аз всеки ден, без да се насилвам или старая, правя същото“, споделя Сано.

За човещината в „В сърцето на машината“ и в живота
„Абсолютно доказан факт е, че никой не се ражда лош. Не знам какво означава лош човек. Според мен има объркани хора, тъй като те са изначално добри. Понякога по време на пътя в живота, който изминават, те се объркват и започват да правят неща, които не кореспондират с човещината“, каза артистът.