Че по Коледа стават чудеса, не съм вярвал особено, нито като дете, нито сега, като зрял мъж. Но онзи ден нещо преобърна тази представа.
Занесох при моята шивачка дрехи за стесняване /нали отслабнах 15 кг. / и на закачалката до пробната видях едно красиво палто от астраган. Загледах го- моят баща беше сред доайените на висшето кожухарство в София- оцених го и си тръгнах. С шивачката дори дума не проговорихме за палтото, което вероятно беше на нейна клиентка. Прибрах се вкъщи и два часа по- късно излязох за покупки. На входната врата се разминах с дама, която носеше същото палто, преметнато на ръката и. Бях в настроение и  казах: „Госпожо, ние с това палто се познаваме. Видях го преди малко в едно шивашко ателие“ Красивата дама се усмихна и завързахме разговор. Преди да се сбогуваме тя ми каза- палтото е Ваше, на Вас ще стои прекрасно. Това е като да видиш звезди посред бял ден. Не искам да обсъждам финансовото измерение на такъв подарък, но благодаря за моралната му цена. И желая на тази дама прекрасна нова година и изобилие.
Благодаря.
Евгени Минчев