Вече никой не може да ти помогне. Болницата получава тлъста пътека, изписват се лекарства, които няма да се купят. Всички печелят от теб - от директора - до санитарите. А кислородът гори в теб, изгаря органите ти. Дробовете ти вече са разкъсани от налягането и капацитетът им е на минимум. Бъбреци, Сърце, Мозък са пред отказване...

Роднини и близки звънят притеснени: - Състоянието е стабилно, организмът се бори - казва дежурният всеки ден... Да, ти се бориш срещу убийството ти - упоен, вързан, с маркуч в сухото ти гърло, изплезил език, като куче в жега... Минават две седмици, пътеката е готова, готов си и ти. Сърцето отказва и те напъхват в чувал, като стар непотребен боклук, от който вече не могат да се изкарат пари. А не е така. Има още хляб в теб. Хляб за гробарите, за поповете, за каменоделците за надгробния ти паметник. От близките достигат до теб плач и ридания. Ти не ги чуваш - убит си. По документи - от ковид, а реално - от "Ллечението"... -по действителен случай", споделя терзанията си коравата блондинка.