Неслучайно въвеждащите реплики на поредната „Утопия”, режисирана от Дамов, започна с думите: „Има толкова много звезди на небето – коя от тях да избера? Има толкова много пътища в живота – по кой от тях да поема? Има толкова много демони в света, които ме дърпат назад?“ Първата „Утопия“ на Митко Дамов беше посветена на Карл Лагерфелд, втората изригна с началото на пандемията, когато екипът му от „Вог вижън“ лансира творчески синкретизъм и динамика, поръсени с цветна енергия - дантели, бродерии, пайети, декорации, волани, пера, деколтета, воали, басти, волани, флорални мотиви. Тогава маските върху лицата бяха изрисувани или от тюл с перли върху тях – от „мълчание“, през „невъзможност да се чуваме“,  до „отчуждение“.  Сега, във финала на своeобразната трилогия, се усещаше бунта на артиста, който не желае да бъде зависим и манипулиран от статуквото и неговите пропагандатори. Извън социалните послания, прическите, налагани от Митко Дамов са все така атрактивни и актуални – кок, плитки, дискретна асиметрия в класическа палитра. Косите са прибрани заради шапки и други предпазни средства.