"Когато видиш, че не можеш да върнеш даден човек. Също така когато се срещнеш с близките, погледнеш ги в очите и те сякаш те молят да върнеш човека. Истината е, че нищо не можеш да направиш. Направил си всичко възможно по силите си, но не си Господ. Най-тежката ситуация ми е първата, когато човек загуби живота си. Беше възрастна дама, която се беше задушила и не беше успяла да стигне до входната врата. Когато отидеш на място подобно на пожара в село Рояк или катастрофата на автомагистрала "Струма", виждаш смърт. Осъзнаваш, че нещата понякога не зависят от пари, власт… Тежко е, когато има много жертви наведнъж, защото това е трагедия“, споделя емоциите си от тежките ситуации, с които се сблъсква ежедневно пожарникарят.

"Когато видиш смъртта в очите се каляваш. Емоционално се поизхабяваш. Не си същият човек, който постоянно се усмихва и се забавлява, тъй като виждаш, че животът има една друга страна, която не е много приятна. Правиш си изводи как да живееш. Един вид равносметка на живота. Аз често си казвам, че не винаги всичко трябва да е на всяка цена. Каквото ти е отредено, то ще ти се случи", разсъждава за трудностите в живота Димитър.

Малко след като излиза от "Игри на волята" обаче, Морунов преживява най-тежката си загуба - тази на своята майка.

"Преди 20-тина дни загубих майка си и това беше едно от най-тежките неща, които съм преживял. Тя даже не успя да изгледа шоуто, а много ми се радваше. Беше болна и миналата година когато бяха кастингите, й открихме тумор зад окото. Бързо реагирахме с брат ми, тъй като се наложи да се извади окото й, за да няма разсейки в организма. Всичко беше наред и дори преди да вляза в предаването, и готвехме протеза. Излязох и всичко беше наред, но в един момент я заболя стомах. След прегледи се оказаха разсейки в целия организъм. След големи мъки почина. Успях да се сбогувам с нея. Когато е близък е много тежко. Когато загубиш близък осъзнаваш, че някой го е било грижа за теб. Това е едно от нещата, които много ми липсват сега.

В "Игри на волята" много сме си говорили на такива теми, че всичко приемаш за даденост в реалния живот. Това са елементарните неща, които ги оценяваш едва когато ги нямаш. Включително и хората. Както и в този случай това е твърде късно. Майка ми знае, че каквото съм могъл съм направил, и за нея, и за семейството. Тя ме е възпитавала цял живот и ме е научила на абсолютно всичко, и аз съм й благодарен за това", признава с болка Димитър.