– безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други „указания“ – словото на Вазов изпълва.„Това е нашият УРОК ПО БЪЛГАРСКИ, в който няма да ви повтаряме написаното в учебниците и томовете книжнина, за живота и творчеството на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а ще се опитаме със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото „художествено слово”) да надникнем в десетина от неговите неувяхващи творби. Терминът „художествено слово” има двояко значение: Художествено е словото на автора, тоест писмената реч (в нашия случай то е безспорно и е вечна класика). Художествено би могло да бъде и словото на изпълнителя, който го изпълнява, тоест живото и говоримо слово.“- Иван Налбантов. Спектакълът е на 20-ти септември от 21ч. пред Народен Театър „Иван Вазов“.