Който страда от инсулинова резистентност, ще се чувства най-добре на нисковъглехидратна диета. Тя обаче може да бъде много полезна и за всички останали хора. Общото правило е следното: Решаващо е не относителното количество, а качеството на въглехидратите. Най-вредният въглехидрат е захарта, особено под формата на течен, промишлено произведен продукт като кола, фанта и прочие подсладени напитки. При редовна консумация на големи количества фруктозна инфузия се стига до омазняване на черния дроб, което от своя страна води до инсулинова резистентност и всевъзможни отрицателни последици  – от наднормено тегло до всички болести на стареенето. (Имайте предвид, че хибридът, наречен захар, се състои не само от фруктоза, която черният дроб превръща в мазнина, но и от глюкоза, която попада в кръвта и причинява секреция на инсулин: може би това съчетание от омазняване на черния дроб и повишени нива на инсулина е причина захарта да е толкова вредна.) В сравнение със захарта чистите глюкозни бомби – бял хляб, картофи, бял ориз, бели макарони, не са чак толкова нездравословни, но не бива да се консумират в големи количества. Те съдържат много калории и сравнително малко хранителни вещества. Освен това повечето такива храни причиняват твърде бързо повишаване на кръвната захар. Белите макарони се усвояват по-бавно и съответно не повишават нивата на кръвната захар и инсулина в такава степен. Макаронените изделия не са вредни, но няма да ви доставят много хранителни вещества, освен ако не предпочитате пълнозърнестите.Хлябът с квас също е полезен, най-вече защото квасът допринася за по-бавното усвояване. Освен това хлябът с квас обикновено се приготвя от по-груби брашна и съответно готовият хляб е по-богат на витамини, минерали и баластни вещества (най-често се използва брашно с типов номер над 1000). През последните години демонизирането на хляба, пшеницата и глутена се превърна в национален спорт. В тази полемика има зрънце истина, но мащабите й са преувеличени. Целта ни трябва да е да избягваме преработените, бързо усвоими, бедни на баластни вещества въглехидрати. Пълнозърнестите храни като цяло са препоръчителни. Сред тях има и „екзотични“ продукти като булгур (ГИ = 48). Наред с плодовете и зеленчуците особено ценен източник на въглехидрати са варивата. Те повишават нивото на кръвната захар изключително бавно, съдържат много баластни вещества и повече протеини от картофите, ориза и макароните. По тази причина варивата спомагат за отслабването, докато картофите по-скоро водят до напълняване. Неслучайно най-дълголетните народи (японците от Окинава, адвентистите, жителите на някои средиземноморски райони) много често ядат варива, било то боб, леща и/или грах. Още интересни и полезни съвети ще откриете в „Компас на храненето“ от Бас Каст .