Тя се появява с цели 15 минути закъснение. Облечена е в дълга рокля от черна дантела, която се влачи след нея по пода в малкото канско кино Олимпия в ранния слънчев следобед. Пристига с голям Мерцедес, а не с френските лимузини, които возят другите звезди на фестивала. Тя не е облечена „съвсем на място”, както биха казали французите, значи и ние – пак не на място, я атакувам с въпроси – в Кан това не е прието извън залите за пресконференции и хотелските апартаменти, специално наемани за интервюта. Правя го, когато грейват светлините след прожекцията на трейлъра на Братя Грим на Тери Гилиам. Заговарям я първо на английски, тя не желае да отговаря. После минавам на родния й италиански език. И тя благоволява да ме погледне в очите и да даде знак: ще говори. Разчита да я питам - само едно-две неща, свързани с филма и нейното участие в него. Така и правя.

За първи път в този филм не играете хубавица, а 500-годишна вещица: страхувате ли се от старостта?

Аз ли? Честно казано, не! Плюс това има нещо, което много хора едва ли ще разберат. Не мога да играя повече роли на статуи – омръзна ми, не ми е интересно. Аз доста се промених с майчинството. Сега го смятам за моята най-важна, най-главна и най-необходима роля.

Все пак колко ценна е красотата за жена, която прави кариера в киното според Вас?

За мен лично красотата никак не е важна. Но зная, че за другите тя е нещо доста съществено.

Борис Ангелов, съосновател на 19 минути и СЛАВА
Блиц-интервю, публикувано през май 2005 г. в също нашето сп. КОЙ