4 грама на ден. Това е нещо като едно или две резенчета свеж корен, което е добре да се приема при първи симптоми на болящо гърло. Но също например при хора, на които започва да им се гади в автомобил. Проблемът бързо спихва, спира, изчиства се. Новите трендове в кухнята залагат на настърган свеж корен от джинджифил, настърган върху салата или варен ориз. Придава специфичен, оригинален, леко лют вкус, който е приятен и здравословен в същото време.
В маринован, варен и друг преработен вид, полезността на корена естествено намалява до минимум. Най-малък е ефектът при така наречения джинджър бред - сладките, които се правят, особено в актуалния студен сезон, с джинджифилово брашно или добавка на продукта към традиционното. Причината не е в друго, а в захарната добавка към сладкишите.
Оригиналният джинджър бред е познат във Великобритания, Германия, Русия още от 10-и век. Само че тогава в браншното не се е добавяла захар и то е било въз люто. Защо точно това се яде по коледните празници - още от адвента - началото на постите? Просто е - в онези времена не е имало централно отопление, свършвали са и дървата, осигурени за зимата, така че то си е било начин за сгряване вечер преди лягане да се хапва храната, направена от джинджифил. В Средновековието той е приеман като лекарство. Както и всички продукти, извлечени от него. Освен че, за разлика от днес, не е струвал нищо.
Доказателство, че традицията на употребата на лековития корен в кулинарията е европейска, не азиатска, както мнозина смятат, е наличието и на специални рецепти в кулинарни книги на 500 години, пресъздаващи стародавни традиции към онзи период.   
Най-познатата и най-ефектната днес форма на употреба на джиндифиловото тесто - хлебните сладки къщички от него - са немско изобретение. Идеята е на Братя Грим, или поне така се смята днес, като датирането на първите такива е към 18-и век, тоест вече 300 години.