Интересен режисьорски прочит и силно лично актьорско присъствие в него демонстрира хамелеонът Касиел Ноа Ашер със своята версия на може би най-популярната пиеса на Тенеси Уилямс – „Трамвай Желание“. Спектакълът, наречен „Нощта на покера“, което е и първоначалното заглавие, дадено на творбата от американския драматург, се появява на сцената на театър „Азарян“ и, логично, е посветен на учителя на Касиел проф. Крикор Азарян.

Историята за аристократичната Бланш Дюбоа, която заради дългове е изгубила фамилното имение и е принудена да се премести при по-малката си сестра Стела и нейния простоват и брутален съпруг Стенли Ковалски, освен от филма на Елия Казан с Марлон Брандо и Вивиан Лий, е добре известна от множество интерпретации в българския театър. Една от тях е на бащата на Касиел – режисьора Красимир Спасов, в Бургаския театър през 1975-а, а в главната роля е нейната майка, актрисата Рут Рафаилова. Тогава, на финала на премиерата, 4-годишното момиченце колабира от вълнение в публиката...

В „Нощта на покера“ се случват събития, които преобръщат живота на Бланш и демаскират колко враждебна може да бъде средата към различния, към чувствителния човек, който вярва в красотата и доброто. В центъра на конфликта в спектакъла на Касиел Ноа Ашер са олицетворявани от главната героиня Бланш и нейният зет Стенли (Йордан Ръсин). От една страна малко старомодната изисканост, поезията, мечтата, лекокрилото летене в облаците, белязани от смъртта на любим човек, последвана от безброй лични падения и страдалчество в гонитбата на щастие. От друга – простащината, грубият прагматизъм, липсата на корени, влечението към елементарни забавления и подигравката към различно устроеното същество. Между двата полюса лавира Стела (Ели Колева), люшкаща се между спомените от красивия аристократичен свят от нейното детство и плътската привързаност към мъжа самец.

Един важен сюжетен ход на режисьорката отличава тази интерпретация от познатата вече христоматийна театрална класика: тук насилникът не е Стенли Ковалски. Той, в изпълнението на Ръсин, е сравнително безобиден холерик, който упражнява само психологически тормоз, гаврейки се с онова, в което Бланш вярва. Убеден, че прави добро на приятеля си Мич (младия Кристиян Негалов), той жестоко я предава. Но извършител на физическото насилие, което е най-потресният момент и във филма, и в оригиналната пиеса, тук е дело на друг – точно онзи, я омърсява и стъпква в калта. Но дали?! Бланш на Касиел, дрезгава и подкупващо спонтанна, е колкото прекършена, толкова и витална. Извеждането й на финала е обвито в тайнственост – може би „милостта на случайни непознати“ или ангели ще я отведе не в психиатрията, а направо към небето...

В спектакъла, с участието още на Мартина Апостолова и Теодор Каракачанов, са вплетени силни хореографски моменти, които го превръщат в модерна хип-хоп опера от предградията. А музиката на Емилиан Гацов-Елби сама по себе си е спектакъл.