Михалис Хаджиянис идва с най-големите...

Суперзведата на гръцката музика излиза на сцената на...

Тенденция 2024: Тези дамски чанти ще...

Чантите са не просто аксесоари, те са основна част от...

По-малко приказки...

отпечатай новината

14.12.2020 10:17 | Видян 1627 пъти | Гласували 1

По-малко приказки...

Less talk. More action. По-малко приказки. Повече работа.
Написа го Антъни Джошуа след победата над Кубрат Пулев в малките часове на неделя в мача им за световните титли. Премиерът Борисов като нищо ще го заподозре в обсебване на интелектуална собственост - от девиза на ГЕРБ на местните избори преди година: "Работа, работа, работа". 
Обаче той пък е свит от "Дела, дела и пак дела" - слоган на Тодор Живков и БКП преди повече от 30 години, когато сегашният ни министър - председател  е бил млад член на онази партия... 
За разлика от властта у нас, която е повече по приказките, отколкото по работата, Джошуа неговата си я свърши. Както и Кубрат, между другото. Едва ли и самият Пулев е очаквал, че има голям шанс срещу един фантастичен атлет, уникален шампион и на всичко отгоре поколение по - млад мъж от него, какъвто е британецът. Кубрат направи каквото можа, пък стана, каквото щеше...
Софиянецът, макар да направи повече шоу от необходимото в навечерието на срещата, приключва една кариера, която е наистина впечатляваща - европейски титли и при аматьорите, и при професионалистите, където години наред беше в елита на планетата и на два пъти беше претендент за световния трон, което не се е случвало на българин. А най-вероятно няма и да се случи, хеле в най-престижната категория на бокса. 
В характерния ни стил да отричаме всичко и всички, още при недоброто му представяне на олимпиадата в Пекин през 2008 г. 99% от българите бяха отписали Кубрат, ако сте забравили. 
Но в следващите 12 години той доказа, че не му пука за окото на обществото. И направи неща, които единици в българския спорт успяха в този доста труден период.
С финала на кариерата на Кубрат си отива един от последните мохикани на големия български спорт. Пулев може да казва, че мрази комунистите, ала е рожба - една от последните оцелели, на онази система в спорта, добра или лоша, когато България беше в Топ 6 на силите в тази област на цивилизацията, както показаха резултатите от игрите в Сеул през 1988 г. 
Дай, Боже, да се появяват нови големи български шампиони! Но е твърде малко вероятно.
Затова като нация е добре да съдим за последните мохикани по делата - по постиженията, не по приказките им. И да ги уважаваме, защото това е уважение към самите нас.  
А Кубрат дано остане на положение и да не се хвърли в политиката, каквито планове имат за него някои сегашни играчи. Ако не за друго, заради факта, че там периодът на големите приказки, в който живяхме 19 години, отива към рубриката "дела, дела и пак дела", ама в буквален смисъл. Никакви илюзии да няма в тази посока.
Чудесното му българско име няма нужда от това.

автор: СЛАВА

Етикети: , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !