При последната публична поява на Тодор Живков месеци преди смъртта си през 1998 г., излизайки от залата на ревюто на неговата внучката Жени в Японския хотел, тогава Кемпински, той се спря пред нас със събеседника ми и усмихнат му рече с характерния си смях: "Ооо, Сашооо, как си, как сте в ДСО Рила".

Сашо е Сашо Йорданов, а сензацията беше, че Живков вече не можеше да разпознае хората от семейството си - Жени, Тошко, Батето, първия си зет Любомир, но веднага безпогрешно се сети за човека, когото не беше виждал с години. Всички наоколо се взряха в Сашо. За мнозина той не беше известен.

Първият български манекен, добрият човек и приятелят на СЛАВА и 19 минути Сашо Йорданов си е отишъл тези дни, разбрахме от пост на проф. Любомир Стойков във Фейсбук. Като моден историк той разказва за кариерата му. Първият ни фотомодел започва да се снима в годината, когато Тодор Живков става пръв партиен и държавен ръководител - 1956 г.

Харесват го да бъде първият в тази съвършено нова тогава професия в  джаз-клуба на ЦУМ, където бившият състезател по плуване свири с класиците Морис Аладжем, Людмил Георгиев, Емануил Манолов - Бадема - до един класици в българската забавна музика.

Сашо прави снимки и ревюта за тогавашния гигант на бг износа на дрехи Индустриалимпорт, за хай нивото на родната мода ЦНСМ, за тогавашните лайфстайл списания Лада и Божур, за появилата се през 1959 г. БНТ и за Студия Екран - тя правеше включително задължителните да бъдат излъчвани преди всеки филм кинопрегледи, гледани от стотици хиляди българи всяка седмица.

Активно работи в модата до 1963 г., после работи в маркетинга и рекламата на водещата къща Рила, след това Рила Стил.

Запознахме се на старта на агенция Визаж - беше краят на 1995 г., през есента, в която Жени Калканджиева влезе в десетката на Мис Свят, а за удобство беше определена от бг пресата - по идея на Виолета Симеонова, която от читателите вече едва ли някой помни, за "шеста по хубост в света".

Което й остана визитка за цял живот. Жени беше на 20, Сашо беше човекът, който я приземяваше и отговаряше за дипломатическите отношения, които тя често нямаше търпение да поддържа поради бурния си характер, а първата й съдружничка Вили Зафирова, която едва ли някой днес помни, нямаше думата. После тя изчезна отвъд океана, а Сашо остана директор на агенцията. И така години наред.

Визаж стана истинска империя, която достигна пика си в най-добрите години на финансовия бум, а после поизчезна през последните, Сашо се пенсионира. Всички, които го познават, ще го помнят като винаги елегантен, винаги спокоен, винаги достолепен - добър човек и мъж на място. Светла му памет!

Борис Ангелов