Филмът на Дейвид Франс е в стила на разследващите филми, в които камерата проследява ежедневните предизвикателства на активистите, самите те изправени пред невъобразими рискове за спасяването на застрашени хора. „Добре дошли в Чечня“ показва и разтърсващи видео доказателства за изтезанията, претърпени от гей мъже и жени в Чечня.

Режисьорът разбира необходимостта от привличане на международно внимание към ситуацията в Чечня и насърчава оцелелите да споделят историите си, надявайки се, че международният медиен и обществен натиск ще доведе до промени в политиката и отношението на властта в Чечня към ЛГБТ хората. През 2017 г. президентът на Чечня Рамзан Кадиров стартира операция по „прочистване“ на кръвта на чеченците от ЛГБТ хора, която се състои в преследване, мъчения и убийства на хора с различна сексуална ориентация.

В тази враждебна обстановка на предразсъдъци и омраза и при слаб международен отзвук, независима коалиция от ЛГБТ активисти се мобилизира, независимо от липсата на опит в такава опасна среда. Давид Истеев, координатор за реагиране при кризи в Националната руска ЛГБТ мрежа, и Олга Баранова, директор на Московския общностен център, създават гореща линия за емоционална и физическа помощ, за настаняване в защитена локация в Москва, както и за извеждане от Чечня и Москва.

Мрежата от сътрудници на организацията на Олга и Давид има контакти по цял свят, които работят под прикритие. С проследяването на работата на Олга и Давид, „Добре дошли в Чечня“ представя историите на гей мъже и жени, които са взели трудното решение да напуснат домовете и държавите си, бягайки от геноцида. Лицата и гласовете им са променени дигитално с технологията дийпфейк или „лице назаем“, която позволява на участниците да споделят личния си опит, без да разкриват визуалната си самоличност.

Някои от историите в „Добре дошли в Чечня“: „Ахмад“ в момента живее в защитен център. Той е един от оцелелите и се готви да

потърси убежище в Канада, знаейки, че никога няма да бъде истински в безопасност. Друг жител на центъра е „Гриша“ – етнически руснак, работещ в Чечня, когато е заловен. По време на изтезанията и пленничеството мисълта за дългогодишния му партньор е единственото, което го поддържа жив. След близо една година раздяла двамата се събират отново в защитен център в Москва. Семейството на „Гриша“ е подложено на силен натиск да го предаде и след опит за пробив в центъра, Истеев насърчава двойката да се отправи към границата и да се опита да напусне страната.