Ако приемем еволюционната теория за човека като върха на развитието на животните, които той е подчинил, изглежда логично създаденото от него творение - машината, на свой ред да върне баланса като подчини самия него.

Посещение в централата на най-големия корейски гигант в технологиите дава добра представа за развитието на домашните технологии в следващите 10 години. Освен, че всичко, което ще носим върху себе си, ще бъде „умно” – даже дрехите и обувките, домовете ни също ще бъдат изцяло подчинени на изкуствения интелект. Всички сме наясно с гласовите команди. На тях ще се подчиняват и автономните ни коли, които ще можем и телепатично да привикваме пред входа, а те, без никаква наша намеса, ще ни возят където трябва по избран от тях маршрут.

В нашия дом всички уреди ще ни бъдат помощници, особено в кухнята – вече са разработени от компанията и тя ги показва – засега само във виртуалната реалност.

Гардеробът ще ни показва предложения за комбинации дрехи, съдейки по предварително задедената от нас програма за деня, огледалото в банята ще ни дава прогнози за бъдещи кожни проблеми и ще ни поръчва лекове за тях, а кухненската техника не само ще ни консултира в готвенето, но и ще ни подсеща за липсващи продукти, които ще ни поръчва, за да ни ги достави дрон. Никакво място за импровизации.

Детските стаи ще се превръщат във виртуална реалност, в която хлапетата ще бъдат обгръщани от любимите си анимации.
Всичките тези реално създадени и съществуващи вече технологии, пробвани от нас на място, от които само умните обувки, които сами ще водят краката ни по навигация и непрекъснато ще предават сигнал къде се намираме, не са доведени още до съвършенство. И те като другите форми на изкуствен интелект са едновременно и опасност, и възможност.

Да, няма да ни се налага да полагаме труд – няма да ходим на работа, а всичко у дома ще го правят технологиите. Въпросът е дали такива домове, колкото и  прекрасно да са обзаведени, няма да бъдат затвори, където под постоянен контрол и с несекващи съвети и предупреждения машините ще ни следят? Дали приказките за златните кафези не намират своите реалистични измерения?