„Елизабет и тайната на Живата вода" е първият роман за деца на Петър Голийски, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и автор на публикации, посветени на историята и културата на древните българи, на народите от Кавказ и Средна Азия. В романа Голийски преплита предания от българския фолклор, митове и фентъзи елементи, за да разкаже историята на малко, но храбро момиче, готово да премине всички изпитания, за да донесе Жива вода на своята майка.

Елизабет е само на девет години, мечтае за собствен канал в YouTube и известността на любимите си влогъри, но докато порасне, има куп домашни и училищни задачи. На Елизабет ѝ предстои обаче едно необикновено пътешествие, което ще я отведе от странния магазин на дядо Иван, училищния портиер, та чак до Съботната планина. Заедно с Боян, неин водач във Вълшебния свят, тя ще се изправи срещу гневни самодиви, страховити нави, и дори змейове, но непоколебимата, безусловната любов ще водят сърцатото дете напред.

Напред през Вълшебния свят, в който животът никак, ама никак не е лесен.  Книгата е подходяща за деца на възраст от 10 г., като творбата по-рано е предоставена за прочит на деца, членуващи в литературни клубове, радвайки се на ласкавата им обратна връзка. Образът на главната героиня е вдъхновен от реалния живот и „дяволитото ангелче" Елизабет, близък приятел на автора.

Корицата е дело на художника Александър Алексиев-Хофарт, а картата на Вълшебния свят – на илюстраторите от „Контур криейтив". За романа Петър Голийски споделя: Когато започнах да пиша романа, истинската Елизабет беше на седем години, а докато текстът влезе в печатница, тя стана на девет, на колкото е героинята в книгата.

Идеята дойде в резултат от отвращението ми от клиширания фентъзи реквизит – елфи, феи, джуджета, тролове, орки, гоблини и прочее твари, каквито никога не е имало в нашите народни вярвания. Когато започвах „Елизабет и тайната на Живата вода", твърдо реших в нея да няма нито един фолклорен или митологичен мотив с произход, западно от Виена.

Източно от тази въображаема линия не съм се ограничавал по никакъв начин – в книгата съм използвал директно или адаптирал не само български мотиви, но и черногорски, румънски, полски, арменски, средноазиатски. – и добавя: В нашия фолклор има и други, по-опасни и малко познати създания, от които могат да ти настръхнат космите по гърба. Светът, в който живее Боян, най-важният герой след Елизабет, се намира сред звездите, на планета в съзвездието Дракон. Боян става водач и другар на Елизабет във Вълшебния свят.

Пътешествието в него е немислимо без специалната екипировка на Адурдат, който обикновено се появява в облика на старец и под името „дядо Иван". В Буковата долина децата ще имат неприятна среща със самодиви, които изобщо не са добри и милостиви същества. Но не са и най-злите. В края на пътешествието си Елизабет ще срещне и змея Ушумгалар, който, според българския фолклор, изглежда като огромен на ръст мъж с някои черти на влечуго.

Той е сред последните оцелели от Наблюдателите, които арвардите изпратили сред древните хора, за да ги изтръгнат от варварството и да им дадат първоначалните знания и умения. На Елизабет ѝ предстоят и съвсем неочаквани срещи, за които се надявам скоро сами да научите. Петър Голийски е роден на 4 август 1976 г. в град Троян. През 2000 г. завършва специалност „Арменистика и кавказология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски". През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието".

Води учебни занятия като доцент в секция „Арменистика и кавказология" в катедра „Класически Изток" в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите „Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология", „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)", „Армения и иранският свят I-V век", „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век" (т. 1 и т. 2).