Жега, суматоха, опашки заради QR-кодовете, които се проверяват на границата пределно формално, занемарени тоалетни – това очаква туриста на летището в критската столица Ираклион, което го кара да се пита: „Защо ли съм дошъл?“. Само няколко часа по-късно въпросът се трансформира – защо не съм дошъл по-рано и по-отдавна?

Първоначалното стъписване от местно хаосче бързо отстъпва на разбирането, че то отлично функционира и работи перфектно не само за местните хора, но и за туристите, които на Крит са изключително добре посрещнати. Може да е нрав, може да е притворство, но крайният резултат е такъв, какъвто в България едва ли скоро ще бъде постигнат – не формално, а най-дружелюбно отношение, както поне изглежда. Ама моля ви – ако няма маса, ще ви сложим една, ама заповядайте – към поръчаното от вас вино ще получите още половин литър от заведението, или гратис предястие и десерт наред с основните блюда. Да не говорим, че  поръчката пристига за секунди. Несвикналият с такова обслужване неизбежно се чуди, но лесно свиква – с хубавото.

Виж снимки тук !

А то в Крит е навсякъде – като се започне от благодатната природа с безкрайно море отвсякъде, стръмните планини, разнообразните флора и фауна, които току ти се изпречват на шосето (полудивите местни козички, които през деня бродят където им видят очите, а вечер чинно се прибират да бъдат издоени), и най-вече – критското гостоприемство с оттенък на известни филмови герои, които само му придават допълнителен чар. Филмът-емблема на Крит „Зорба гъркът“ на свой ред е навсякъде – и в кафенетата, в които дами рядко се мяркат, и в самочувствието, с което наследниците на Зорба днес въртят бизнеса на острова, и в цялостното усещане, че всичко е филмов декор.

Но не е – Крит изхранва със зеленчуци и плодове голяма част от сушата, а качеството им е такова, че гражданинът на ЕС само може да се запита кому са нужни нормите с критериите и показателите. На Крит нищо няма общо на вкус с европейските зеленчуци и плодове – цветът, качеството и разнообразието са невероятни и наистина могат да подтикнат да се установиш там завинаги. Нищо сложно, но простото е подкрепено от слънцето и природата и е несравнимо с нищо друго – салати, пържени цветове от тиквички, охлюви или калмари. Който не ги е опитвал на Крит, все едно не ги е опитвал изобщо.

Това се научава впоследствие – избрали сме го за морски курорт в драматично пандемични времена, когато всяко пътуване изглежда рисково. И сигурно е – но на Крит коронавирусът някак отстъпва на заден план. На определените места се спазва изискването за маски, но повечето ограничения дори не се забелязват. А понеже притокът от туристи е в обозрими граници, проблемът също не изглежда сериозен. Поне на пръв поглед.