„…Царят тръгна под прекрасния балдахин, шествието потегли и всички хора по улицата възкликваха:

– Божичко, новите дрехи на царя са наистина несравними! Каква прекрасна мантия, как великолепно му стои!

Никой не искаше да признае, че не вижда нищо, защото това щеше да значи, че не е достоен за поста си или че е много глупав. Нито едно от предишните облекла на царя не бе имало такъв успех.

– Но царят е гол! – извика едно малко дете.

– Господи, гласът на невинността – каза бащата и всички хора започнаха да си шепнат един на друг думите на детето.

– Той е гол! Едно дете каза, че царят е гол!

– Ама той наистина е гол – завикаха най-накрая от всички страни. В царя се прокрадна съмнение, че народът може би има право, но си помисли: “Е, трябва да издържа до края на шествието” – и се изправи още по-гордо, а царедворците носеха мантията, като че ли нищо не се беше случило.“