като артистичен директор на студиото. И до днес той е негов президент заедно с Елън Бърстин и Харви Кайтел. Актьорът дава живот на прочути персонажи – от мафиоти и полицаи през адвокати, журналисти, влюбени мъже, офицери. Най-иконичните му герои обаче са гангстери. Още първият от трите филма на сагата „Кръстникът“ (1972-1974-1990) му донася кандидатура за „Оскар“ за поддържаща роля, което ще обиди Ал, тъй като се смята за „по-главен“ от Марлон Брандо.

В „Белязаният“ на Брайън де Палма е необузданият Тони Монтана, лавиращ сред кланета, разчистване на сметки между банди, планини от кокаин. Други забележителни негови въплъщения са Карлито Бриганте от криминалната драма „Пътят на Карлито“ пак на Де Палма, полицаят в „Серпико“ на Сидни Лъмет, рискуващ кожата си, за да разобличи своите корумпирани колеги, неподкупният адвокат в „Справедливост за всички“ на Норман Джуисън, Бенджамин „Лефти“ Руджеро от „Дони Браско“ на Майк Нюъл, ченгето Хана от „Жега“ на Майкъл Ман и съвсем скорошният забъркан с мафията синдикалист Джими Хофа в „Ирландецът“ на Скорсезе.

Кариерата на Ал Пачино познава много върхове, донесли му славата на един от най-добрите актьори на всички времена. Но в нея има и спадове – в началото на 80-те и няколко пъти през 90-те, по време на които, след провала на някои зле подбрани от него филмови участия, предпочита да се отдръпне от киното и да се върне към театъра. За него, свикнал с Оскарите, Златните глобуси, Златния лъв от Венеция за цялостна кариера през 1994 г. и т.н. със сигурност са били жесток удар няколкото

номинации за „Златна малинка“

сред които за най-лош актьор във водеща роля за „Джак и Джил“.