Валери Петров е написал океан от чудни думи, красиви и мъдри. Нашето любимо нещо е безсмъртната му поема Керачка Петрова, в която рефренът е: "Откъде да знам, че била луда, като всичко си беше нормално". А иначе любимият ни стих, сякаш писан за "Пекин, столица на Виетнам" е:

И пратила тя една депутатка,
и тя една гъска,
и тя една патка,
да се лута между тез и онез -
сиреч между "Плас Пигал" и "Пер Лашез",
та едва я спасили
прогресивните сили.


Като за вековен юбилей обаче по-подходящи са други едни негови позитивни слова на фона на всеобщото всяване на шок и ужас от несъществуващия национален оперативен корона щаб и други "фактори" - нали за Военната болница на Валери Петров стана дума по-горе, та заради това и се сетихме. Прочетете тези познати, но и прекрасни 12 стиха и повярвайте в тях:



Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!