Голям ироник, да не кажем саркастик е общинският гений кръстител. Накъде мислите води наречената от него със странното соцназвание Знаме на труда права улица? Ами към гробищата. Тя е успоредна на улицата с името на нашия град – София, а също като нея е пряка на ул. Тайга.

За улица Съзнание, която Знаме на труда пресича – вижте каква житейска логика само, вече сме писали, както за всички досега споменати, в предишни опуси на пътно-артерийна тема. Какво да кажем за трудовите хора, живеещи на тази улица?

Ами, има си известен оптимизъм, като взет от римейк на Престъпление и наказание. Тръгват те от Тайгата по асфалта, пейзажът околвръст е селски, пасторален с къщичките и оградките с дворчетата, засадени със зарзават, та загледани в заснежените върхове на Балкана вървят ли вървят – стотина метра, не просто към Централните софийски, ами към еврейските гробища с техния параклис.

Някак романтично и международно звучи.

Освен, че също така напомня отчайваща дисекция на български живот.