1 април – Ден за хумора или Ден на всички глупци. Мнозина обичат да се пошегуват, да се посмеят или разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички.

Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците. Има и друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април.

В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги.

Традицията още е жива. В Англия 1 април е Ден на всички глупаци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1 април".

Във Финландия Денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг и детето тръгвало към следващия двор.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден, за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

В древността 1 април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – Ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”.