Сега няколко реда и за хората с увреждания. 2018 г. беше най-бурната година, касаеща хората с увреждания. Това беше година на протести, на диаметрално противоположни настроения и решения. Писал съм вече за един, вече бивш вицепремиер, който в други времена, би бил перфектен оператор на газова камера, например. Та, този същият твърдеше до последно, че едва ли не, фалшивите инвалиди пробиват бюджета и, когато се спрат пенсиите на инвалидите, тогава нещата ще се оправят за всички.

На 11 април се състоя многохиляден митинг на хора с увреждания, който блокира прокарването на античовешките рестрикции, спрямо тази уязвима група. После започнаха едни протести, които в съзнанието останаха като протести на майките на деца с увреждания. Познавам много майки на деца с увреждания, които бяха възмутени, че така се етикира този протест, защото те не го подкрепяха.

Да, в началото, мисля, че наистина, имаше и майки с чисти помисли, но на по-късен етап, сякаш избуяха и други, по-дълбоки намерения, като не изключвам и политически. Стигна се до множество проекти на закон за хората с увреждания. Самият аз четох докъм трети-четвърти вариант и леко намалих темпото поради липса на физическо време. Нямаше как да чета всяка нова приумица на този или онзи.

А много, изключително много се упражняваха по темата, дори и такива, които не правят разлика между човек с увреждане и болен човек. После майките на деца с увреждания или, както някои било по невнимание, било поради друго, ги наричаха директно майките с увреждания, започнаха да искат закон за личната помощ. Но се оказа, че те нямат капацитет да изготвят подобен документ. На помощ им се притече омбудсманът Мая Манолова.

Моето мнение е, че тя беше подхлъзната, но докато се усети, вече нямаше как да се върне в изходно положение и продължи да отстоява каузата на майките на деца с увреждания, кауза, която все повече се размиваше. Защото те говореха, говореха, крещяха, крещяха, но трудно можеше да се отсее какво точно искат. Т. нар. национално представителните организации, според майките, бяха враговете, които трябваше да бъдат елиминирани и да бъдат изхвърлени от държавните субсидии.

Субсидията на всичките общо е в размер на около пет милиона лева, сума, която по никакъв начин не би помогнала за която и да е политика в сферата на хората с увреждания. Но това са субсидии, които помагат на реалните организации, да извършват своята социална дейност, да имат своя организационен живот. Не случайно употребих реални, защото по мое скромно мнение, преобладаващата част от национално представителните организации са такива само на хартия.

Тези кухи организации нямат място в националното представителство, но както някой беше казал, това е политическо решение. Проблемът беше, че майките слагаха в кюпа всичките, а още по-големият проблем беше, че те слушаха само себе си и никой друг, дори твърде често сякаш не чуваха и себе си. Но трябва да се отдаде заслуженото на тези, които организираха протестите на майките. Това, че осигуриха финансиране, което очевидно не е никак малко.