За всички, които в четвъртък вечер не са успели да стигнат до зала 1 на НДК или не са си намерили билет за разпродадения концерт на виртуозния ливанец с арменска кръв Ара Маликян, мога да опиша над двучасовия му спектакъл точно с шест думи: „Той е Фреди Меркюри на цигулката“.

В тъмния му поглед, извисяващ се на 1,5 м над земята блести такава яростна сила, че може да подчини спартанска войска, докато къса намотките на лъка си. С кожен панталон и атрибути на рок звезда Ара успя да разтопи сърцата с нежни класически композиции, а веднага след това запали фитилите с арменска, еврейска и рок музика.

От Бах, през Паганини, до Radiohead, саундтрака на „Криминале“ и “Kashmire” на Led Zeppelin – на пръв поглед невъзможно за комбиниране стилово разнообразие, което обаче пасна като лего блокчета в хармонично и хитро построена история за една цигулка. Цигулката на дядо му Крикор – арменец, избягал в Ливан след като геноцида избил цялото му семейство. Та дядо му никога не е свирил на възвишения инструмент, а го е използвал като реквизит да напусне Армения с един оркестър. Тази цигулка обаче белязва кръвта на рода и бащата на Ара става музикант, а след това и самия той. И свирят на точно тази цигулка – не на Амати, не на Страдивариус, а на обикновена, безизвестна, както самия Маликян казва „лоша“ цигулка.

Докато между всяка композиция той разказваше по една дълга история от живота си, подправена с арменски хумор, гърба му на сцената пазиха седем музиканти от неговата кръвна група – диви и луди. На вилончелото и контрабаса/баса бяха нежните попълнения в оркестъра му. В рок изпълненията прожекторите блестяха върху щурия барабанист Ектор, който си партнираше с китарист, видимо фен на жицата, а в единия ъгъл на сцената ексцентричен тъмнокож свещенодействаше върху екзотични ударни инструменти. От двете страни на Ара подскачаха още две виртуозни цигулки. И нито един от тях не се държеше според очакванията за концерт на цигулар.