„Наскоро трима младежи нахълтаха в будката на банкомата на Гран Виа (централна улица в Мадрид – б.р.), където спя. Откраднаха торбата с нещата ми. Оня ден едни пияни ми взеха парите и, смеейки се, ме удариха няколко пъти. Случвало се е многократно. Често крещят: „Виж се колко си мръсен, л..но!”

Това разказва на пресекулки 53-годишният аржентинец Раул, търпял много пъти унижения и нападения, защото спи на улицата. Неговата история е подобна на историите на неколцина други бездомници, подслоняващи се на Пласа Майор в Мадрид.

Те правят очевиден факта, че изобщо не е изолиран прецедент неотдавнащният случай в Бенидорм (испански град на Средиземно море в автономната област Валенсия – б.р.), когато група англичани платиха 100 евро на бездомен поляк, за да се „повеселят” като татуират на челото му името на един от тяхната компания.

Според Фондация Раис, която развива дейности против социалното изключване, един от всеки трима, принуден да живее на улицата, е бил обект на атаки или унижения. Философката и писателка Адела Кортина, която отдавна се занимава с проблема, е лансирала и термин за това – апорофобия, тоест омраза към бедния.