Общо в европейските страни съставките се изписват на 70% от бирените опаковки, а енергийната стойност – на 40%. „В България почти 100% от произвежданите у нас бири имат върху етикетите си списък на съставките, а 98% - на калориите. Това ни отрежда лидерска позиция във внесения в ЕК отчет на Пивоварите на Европа „Гордеем се, че сме прозрачни” и е поредният пример за отговорността ни към потребителите и разширяване на познанията за състава и качествата на категорията.”, коментира още Радомирова. Именно в този дух майсторът пивовар Цвета Гюрова представи в детайли технологичния процес при производството на пиво.

„Заради все по-нарастващия интерес към бирената категория и предприемаческия ентусиазъм в тази посока е важно да се знае, че всички материали и суровини, с които работят пивоварите, са придружени със сертификати за качество. Те удостоверяват тяхната натуралност и чистота“, обясни тя и подчерта, че българските компании работят по световни стандарти и разполагат с най-новите технологии в бранша. В момента освен основните съставки, популярност набират и някои допълнителни.

С възвръщането на популярността на пшеничната бира например, употребата на пшеница нараства, тъй като формира много приятен и освежаващ вкус на напитката. Добавянето на ориз носи умерено сух вкус, а царевицата, която съдържа около 70% скорбяла, много протеини и голямо количество етерично масло, придава мек вкус и ярък цвят. „Процесът на приготвяне на бира започва със смилането на малца, а от този момент до пакетирането на готовия продукт е около 18 дни, като това зависи от вида на всяка бира и от рецептата за приготвянето й“, разказа Гюрова, която не само е инженер-технолог, но и международно сертифициран майстор-пивовар.

След смилането идва майшуването, при което под действието на ензимите от мливото скорбялата се превръща в захар, а протеините се редуцират до аминокиселини. Получава се така наречената пивна мъст. При висока температура пивната мъст се вари с хмела, където неговите горчиви вещества се разтварят и балансират сладостта на малца.

Пивната мъст се заквасва с чиста култура пивни дрожди, като именно тяхната чистота гарантира до голяма степен високото качество на крайния продукт. Следва главната алкохолна ферментация, която е единственият и напълно естествен начин за превръщането на пивната мъст в пиво. Важно за всички любители на бирата е да знаят, че тя се осъществява от дрождите, често наричани „бирена мая“, и представлява много сложен процес на трансформация на различни вещества в други крайни метаболити.

За да стане продуктът готов, той трябва да доферментира, да се филтрира и на финала да се успокои – пивото стои в покой около 20 – 24 часа, за да се възстанови равновесието. Едва след това се подава за бутилиране. Майсторът пивовар припомни, че бирата може да бъде силна, слаба и безалкохолна в зависимост от алкохолното съдържание. Силната бира има 8 процентно или по-високо алкохолно съдържание. Средно силната варира между 4 – 7% алкохол, а леката е между 1,5% – 3,5 %.

Тя допълни, че за да изпитваме истинско удоволствие и да се радваме на качествата и полезните свойства на пивото, трябва да консумираме умерено. Статистиката показва, че почитателите на бирата у нас продължават да предпочитат произведеното в страната пиво, което се обуславя от традиционното разнообразие на асортименти, вкусове и високото качество на категорията, гарантирано от съвременните технологии и практики. Според последни данни, 94% от консумираната у нас пенлива напитка е дело на компаниите, членове на СПБ.