Мистър Бийн като Мегре (или "човек ухапа куче") по Фокс Крайм през уикендите в часа на легендарното някога Студио Х! Това е новата наслада за сетивата на онези, които обичат литературата, кримките и Сименон, на когото Реймънд Чандлър и прочие досадни автори не могат да стъпят на малкия пръст. И оставете сензационността на първия поглед - има по-важни неща под повърхността. Ето затова Сименон бие Чандлър, ако изобщо има смисъл в едно подобно сравнение.

Защото писането и четенето трябва да бъдат лесни и приятни като
дишането, а не мъчителни като Сталинградската битка. За онези, които НЕ
знаят, че Сталинград не е Санкт Петербург, а такива са ужасно много и не
са само в телевизиите (като Миролюба Бенатова), а доста повече са те
например в политиката, няма нужда да се хабим да обясняваме кое-как.

Чудя се какво би било, ако многократните ни премиери намираха време за
поне една кримка, ама хубава - като някой от случаите на Мегре,
разказани от Сименон, сигурно щяха да мислят повече и по-малко да
правят автоматични сметки. Защото в живота, също като в хубавите кримки,
нещата не стават автоматично. То е добър коментар и по въпроса защо
статистиката и реалността у нас тъй грозно се различават по всички важни
показатели. Накратко, четенето на поне една хубава кримка ще обясни на
тези хора политиката, която често си представят само като схеми. Пък тя
е изкуство. Като писането на поне една хубава кримка....

Сега онези, които НЕ са чели поне една кримка, а още повече онези, които
са, всички ние имаме шанса да видим на екрана един Мегре много различен
от оня на Жан Габен в старите френски версии, ако ги помните. Но също
така елегантен (повече в мисълта, отколкото в имиджа). Париж на новия
Мегре е цветен, но също е ретро като черно-белия от миналото с онзи
"дискретен чар на буржоазията", усетен от кинотворците на отминалата
прекрасна епоха за писане и снимане, каквато е имало навремето.

И Мистър Бийн, както всички го знаем, а всъщност Роуан Аткинсън, е нов и
вълнуващ като Мегре. Без да прави нищо особено пред камерата. И той умее
да играе дори само с гръб, както навремето славеха Жан Габен. Изобщо,
сред толкова грозотия около нас, добра алтернатива е поне една хубава
кримка за отпускане. И като повод за размишление "за всички, които го
пожелаха".

Апропо, изразът "човек трябва да е чел поне една кримка" е на майка ми,
Бог да я прости........