Емили Ратайковски се завърна

Ако има едно нещо, с което Емили Ратайковски е безобразно...

Пъф Деди: Опитвам се да се събудя от...

„През последните три дни се опитвам да се събудя от...

Мирчо Спасов бил най-близкият човек на Тато

отпечатай новината

23.05.2012 13:15 | Видян 7415 пъти

Мирчо Спасов бил най-близкият човек на Тато

В миналия брой разказахме как чрез родата си легендарният злодей на комунизма генерал Мирчо Спасов е свързан с Октопода, Галеви, че даже и с Гоце. Оказва се, че историята на този човек е наистина удивителна и направо плаче за филм на ужасите.

Съветският съюз си имаше Берия. А България – Мирчо Спасов. Най-големият убиец на комунистическия режим е и най-близкият човек на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

И не по друга причина – черният генерал държи шефа с парещата информация, че е бил доносник на царския бос на тайната полиция Гешев.

Мирчо Спасов е бил агент №4! Тодор Живков е бил агент №5. От него се страхува цялата червена аристокрация. Даже и Милко Балев – вечният шеф на кабинета на Тато, когото Спасов презрително нарича „мъжка секретарка”.

„Годината е 1959, месецът септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години това място се превръща в зловещото българско копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души.

Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици семейства, а 147 изпратени в лагера никога не се връщат.

Когато 30 години по-късно, на 22. III. 1990, прокурорът на въоръжните сили ген.-майор Боню Трендафилов (покойник) подписва постановление за образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли широката общественост знаят пълната истина. беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така.

Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч.

Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП".

Твърдението на Мирчо Спасов обаче се оказва погрешно и по-скоро е опит да се пренесе отговорността и към политбюро. В действителност не е открито решение на политбюро за създаване на лагера край Ловеч.

От намерените стенограми на политбюро обаче е ясно едно, че въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не може да отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч”, пише журналистът и историк на ДС Христо Христов.

На съвестта на Спасов обаче лежи и друга смърт. Тази на дипломата Иван - Асен Христов Георгиев. Това също не случайно. Според спомените на тогавашния му колега Стойне Пристов, убитият е бил много интелигентен, от голяма величина.

Но е агент№1 от останалите при соца момчета на Гешев. А вече казахме кои са били стоящите по-долу от него агенти №4 и №5. Явно са си разчистили сметките с човека, набеден за британски агент. Ако той е бил такъв, какви са били самите те?

Според Стойне Христов: „Малко преди 9 септември 1944 година Гешев ( б.р.

прототипът на Велински

от „На всеки километър”) изпраща шифрограма до Алън Дълес, създателят на ЦРУ: “Аз си отивам, но оставям агент №5, който в близките десетина години ще бъде един от партийните и държавни ръководители на България!” Руските служби я засичат. Ген. Минчо Агайн знаеше тези работи. И Григор Шопов е знаел. На доносите на Мирчо Спасов се дължат едни от най-големите провали на БКП в София.

Гешев получил информация, че през пролетта на 1944 година ще има раздвижване и прегрупиране на партизанските отряди и решава да изпрати Мирчо Спасов в някой от тях. Така с голяма група и той става партизанин.

След тежките сражения в Софийско, отрядът “Чавдар” остава в района на София и се разделя на няколко батальона, а отрядите на Славчо Трънски и Желю Демиревски тръгват към Трънския край.

Но двамата командири решават да се разделят. Славчо Трънски да отиде към Югославия и да се срещне със сръбските партизани, а Желю Демиревски тръгва към Рила и Пирин. Мирчо Спасов тръгва с неговия отряд.

Някъде три часа през нощта се установяват на бивак в една горичка край село Дебели Лак, Радомирско. Желю Демиревски дава указания да се удвои охраната. Тогава при него отива Мирчо Спасов и му казва: “Другарю Демиревски, може ли да ме освободите за 1-2 часа, за да ида до моята годеница в село Дебели Лак! Тя е учителка там заради бомбардировките в София!” Спасов слиза в селото, вижда се с годеницата си, но вместо да се върне в отряда, отива в полицията.

В ранното лятно утро няколко кордона обграждат лагера на партизаните. Започва ожесточена престрелка, загива Свилен Русев, секретар на ЦК на РМС, и още 19-21 партизани. На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани.

Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев. В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко души. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.

По-късно командирът Желю Демиревски се сеща, че е разрешил на един от новите партизани да слезе в селото да види годеницата си, а той не се върнал...

След 9 септември той вече е убеден, че предателят е бил именно този партизанин, който е бил в отряда на Славчо Трънски и преди да замине за фронта, праща бележка на Трънски: “Славе, какъв човек ми даде за партизанин, той ни изеде край село Дебели Лак!” Демиревски не знае, че това е Мирчо Спасов. Но Славчо Трънски знае... Желю Демиревски загива на фронта.

След това Мирчо Спасов започва работа в Държавна сигурност и много скоро стига до заместник-министър с този ресор между 1957 и 1962 г. и е издигнат при премиерстването на Живков до първи заместник-министър.

Той е знаел каква бележка държи Славчо Трънски, но бившият партизански командир бил на голяма почит и затова нищо не могъл да му направи. Но времената се променят и през 1949 година Славчо Трънски бил задържан с тежко обвинение.

Една вечер Мирчо Спасов отива в килията му и му казва: “Положението ти е тежко, мога да ти помогна, но в замяна искам писмото, което ти е изпратил Желю Демиревски, преди да замине на фронта!” Андрей Луканов знаеше всичко това и нарича Мирчо Спасов “сатрапът на нашата партия”. Живков е наричал Луканов “британски шпионин”, а Луканов него – “агент на Гешев”! Тодор Живков е пазил до края Мирчо Спасов, защото се е страхувал от него. Та нали и двамата са били агенти на Гешев. Живков създава за Мирчо Спасов специален отдел: “Партийни организации и командировки в чужбина”.

Наистина, между 1973 и 1982 г. Спасов заема този пост. Заплатата му е по-голяма от тази на министър – 1000 лв., плюс 5000 лв. безотчетни, плюс стотици тогавашни левове представителни, пари за дрехи и бонуси за храна при стотинките на спецснабдяването от правителствения хотел „Рила”.  През 1990 г. срещу Спасов започва дело за лагерите, по което главният прокурор Татарчев

продължи >>

Етикети: , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !