Госпожо Иванова,  какъв сезон очаквате в Слънчев бряг това лято?

Определено очакваме един силен и успешен сезон.  Съдейки по заявките, по резервациите, по исканията на туроператорите за допълнителни контингенти в хотелите, прогнозите са много добри. Индикациите, след приключването на големите туристически борси Интурмаркет и МИТТ в Москва, са за около 20% ръст на руския пазар.

Това може само да ни радва, защото руските туристи са добри и желани гости. Оптимизмът идва от облекчения визов режим за руските граждани с шенгенски визи, които ще могат свободно да влизат в нашата страна.

Украинският пазар също бележи постоянен ръст. Налице е преоткриване на нашето Черноморие от туристи от Полша, Унгария и Чехия.

Очаква се добро лято и повече туристи и от съседна Сърбия. По отношение на традиционно големите пазари – Германия и Великобритания, след ITB Берлин тази година, се очертава ръст от около 5-7 % на немски туристи и между 7 и 8% ръст на английските.

Другото, което също би могло да ни радва е, че не малко българи също направиха своите резервации доста по-рано, възползвайки се от изгодните оферти за ранни записвания.

Проучване на МИЕТ показва, че у нас идват хора от т.н. средна класа, което означава, че стоим много добре в съотношението качество/цена.

Много е важно обаче, да се работи в посока страната ни да се наложи като целогодишна туристическа дестинация.

Спря ли окончателно строителството или по-точно казано презастрояването в комплекса? Съжалявате ли, като един от участниците в процеса, за превръщането на курорта в „бетонна градина”, както го нарекоха колегите от бтв и чия беше вината за това?

Бумът на строителството приключи още преди 2008г. Икономическата и финансова криза наложи преоценка на инвестициите в тази насока. Промени обаче в инвестиционната политика се наложиха не само в туристическия отрасъл и не само в нашата страна.

Това е световен процес, който засяга всички сектори на националните икономики. Конкретно за Слънчев бряг би могло да се каже, че въпреки многото хотели и хотелски комплекси на територията, това е един световно припознат курорт с характеристики, които му позволяват да носи имиджа на световна туристическа дестинация.

В този смисъл, като българи, ние не би следвало да омаловажаваме своите национални богатства, още по-малко да акцентираме върху негативите. Това не се прави от нито една държава, която се стреми да развива тази толкова значима и популярна индустрия.

Така че, метафората „бетонна градина”, използвана от някои медии не е в полза на националните интереси на страната ни. Колкото до „вината” за допускането на такова голямо строителство, това не е най-точната дума.

По - скоро, това бе процес в българската икономика, случващ се съобразно политиката на държавата и икономическите предпоставки за това.

Какви други основни грешки на растежа и кои проблеми все още предстои да се решат?

Туризмът е най-динамичният икономически отрасъл. Оттук идва и необходимостта от много гъвкава и далновидна стратегия и политика.

Никак не са малко проблемите, които трябва да бъдат решени в сектора. Може би обаче, едно от най-важните условия е да не се работи „на парче”, а държавата да изгражда и следва една цялостна и последователна политика. Проблемите са както национални, така и типично регионални. Всичко зависи основно от нормативната и законодателна база.

Голяма част от регионалните проблеми вече доста години не могат да намерят решение именно поради това, че все още липсват ясни и точно регламентирани правила на национално ниво. Ние от Съюза на собствениците – Слънчев бряг вече имаме богат, повече от 10 години опит в писане на становища и концепции в различни аспекти на туристическото ни законодателство.

За съжаление обаче, нещата се случват много бавно. Към казаното до тук, бих могла да добавя и необходимостта от осъществяване на редица дейности, имащи също пряко отношение към туризма – като подобряване и изграждане на пътна инфраструктура, оптимизиране на комуникациите, повишаване качеството на туристическия продукт на много нива, насърчаване на добрите инвестиции, реклама и т.н. Ние сме реализирали не малко успешни практики и инициативи, но предстои още работа.

Кога според Вас ще успеем да вдигнем класата на курорта?

Така зададен, въпросът отново ни връща към основните грешки от миналото – да се работи „на парче”. Класата на курорта е достатъчно добра.

За да намерят обаче регионалните проблеми своето решение и за да се постигне още по-високо качество, е нужна национална политика. Това е приоритет на държавата и в частност на МИЕТ.

Ние от туристическия бранш с огромните инвестиции, които сме направили, с опита и безбройните си инициативи, сме доказали своя принос в развитието на отрасъла. Въпреки, че Съюзът на собствениците – Слънчев бряг е регионална браншова организация и преките й цели са свързани със защита на интересите на бизнеса на южното Черноморие, ние отдавна сме излезли от тази рамка и заедно с нашите партньори от другите браншови сдружения работим активно по цялостната политика на туризма.

Трудно ли беше да издигнете на базата на стария хотел Амфора новия Империал през годините и да създадете нещо като миниверига?

Признавам си – не беше никак лесно. Първо трябваше да положа огромни усилия за да убедя кредитиращата ме банка, че ще успея и второ да накарам един голям туроператор, какъвто е ТУИ, да повярва в мен.

От там нататък следваха реновирането на страрата Амфора, изграждането и пускането в експлоатация на новия хотел Империал през 2005 година и през 2007 – на малката перла в короната – хотел Форум.

Така с трите хотела изградихме действително една миниверига, в която имаме класическа тризвездна и луксозна висококатегорийна хотелска база, което означава предложение за всеки вкус и всеки джоб.

Хотел Амфора е приватизиран от ЕТ, който не сте Вие, с първоначална вноска от 70 000 долара. Как станахте собственик при действащо изплащане на хотела по приватизационната сделка, след като в правото няма такава възможност за заместване или препродажба на нещо, което не е изплатено?

Хотел Амфора е приватизиран през 1999 година. Участник в търга за приватизацията му е ЕТ”Николай Савовски” - еднолично дружество, закупено в последствие с всичките му права и задължения от „Оптимакс тур” ЕООД – дружество, чийто едноличен собственик бях аз и което е регистрирано и проидобило собствеността върху ЕТ”Николай Савовски” след напускането ми на длъжността главен експерт в Министерство на търговията и туризма.

Сумата за която беше спечелен хотел Амфора естествено и ясно за всички трезвомислещи хора не би могла да бъде събрана от „чиновническа заплата” нито по онова, нито по това време.

Цялата сума е осигурена от Булбанк /сега Уникредит/, за което има съответните доказателства и документи. Финансирането на реконструкцията на хотела е осигурена от немския туроператор ТУИ и осъществена веднага след придобиването на хотела.

Защо част от постройките, върху които претендирате за собственост, се намират в забранената за строеж зона на дюните – това е посегателство върху природата по закон. Колегите от Фрогнюз няколко пъти показваха това и писаха по този повод през последните 5 години?

Нямам и никога не съм имала претенции за собственост върху постройки извън тези, които съм придобила от държавата по силата на приватизационен договор, нито съм достроявала сгради извън границите на съществуващите постройки още от построяването на хотел Амфора през 1973 година.

За това също съществуват оригинални документи, а вътрешното преустройство на хотел Амфора през 1999/2000 година е придружено с одобрени от Община Несебър проекти и съответното Разрешение за ползване.

Върху дюните не само никога не съм посягала, но съм един от заклетите защитници на тази природна забележителност.

Какво общо имате с депутата Емил Димитров, чиято фирма е съдена от общината за сделка с фалшив подпис за парцел на стойност над 10 млн. лв., освен че съдружникът в семейната му хотелиерска фирма е член на Съюза на собствениците?

С депутата Емил Дмитров се познавам лично, но нито ме касаят сделките на негови фирми –фалшиви или не, нито личните ми отношения с него биха били интересни на трети лица, освен ако нямат нездрав интерес към мен или него.

Използвали ли сте името на депутата Емил Димитров и името на певеца Веселин Маринов като гаранция за близостта си с властта?

Не ползвам ничии имена за демонстрации за близост с управляващате. Такава близост никога не съм показвала, а с изпълнителя Веселин Маринов дори не се познавам лично.

Случайно ли е, че заедно с депутата Емил Димитров Вие сте отявлен защитник на пушенето, при положение, че хотелът Ви е специализиран в отдиха на семейства с малки деца?

Колкото до защитата на тезата „за или против тютюнопушенето” мога да кажа следното: в моите хотели тютюнопушенето не е разрешено още от 2007 година – далеч преди да се заговори за подобни забрани в България.

Не съм подръжник на идеята да се пуши в заведенията, още повече аз самата не съм пушач. От позицията си на общественик съм споделяла опасенията на колегите-ресторантьори, членове на БХРА, които посочиха недвусмислени данни за това, колко ще пострада от забраната този бизнес.

По този въпрос, повярвайте, дори не съм наясно с позицията на Емил Димитров, още по-малко съм водила разговори по темата с него.

В заключение искам да ти кажа, че уважавам журналистите-професионалисти, за какъвто те смятам, Борис, но не и платената журналистика, обслужваща определени интереси срещу определени пари. Няма медия, с която да не работя добре, защото винаги съм била обективна и искрена. Както съм казала и в твоето интервю всичко съм постигнала с много труд и до момента нямам участие в нито една сделка, на която може да бъде прикачен етикетът „далавера”.

Много те моля, така както аз подходих коректно към молбата ти за интервю в сп.”Гранд хотели”, да отговориш със същото и ти, вместо да търсиш евтин популизъм и скалъпени сензации по поръчка на някого. Ако имаше едно „нередовно” нещо около мен, до сега да беше излязло наяве след 14-годишния ми активен обеществен труд и присъствие в общественото пространство.

Разбирам, че чувствата ти са продиктувани от решението на Премиера и съобщено от икономическия министър вчера за спиране на далаверата на определен кръг хора, свързана с бариерите на Слънчев бряг, но това не е моя прещевка, нито лична амбиция.

Това е реакцията на целия бизнес, развиващ се на територията на комплекса, а логиката на нещата е, че капиталът е този, който следва да има определящата роля в тези действия, щом плаща данъците си в държавната хазна.

А хората, инвестирали милиони левове в Слънчев бряг също не са случайни и всеки от тях има своите позиции на определени нива.