- В програмната си реч новият президент на България не отрони и дума за свободата на словото и за защитата на журналисти от преследване - на кого можем да се опрем, за да защитава правата ни, освен на Европейския съд?

- Много малко колеги са успявали да стигнат до ЕСПЧ, аз бях от редките изключения, защото когато бе произнесена присъдата ми пред Районния съд, колегите направиха седяща стачка и така скандалът стигна до столицата, а зад мен застанаха най-влиятелните медии в България. Президентът Първанов излезе с обръщение към нацията в моя защита, надигна се световната правна организация Артикъл 19, станах първият извънстоличен журналист – носител на награда Паница именно за това резследване. Направиха фонд за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти.  Сега, ако колеги изпаднат в моето положение просто са загубени, защото многотиражните вестници и сайтове, част от големите национални телевизии обслужват корпоративни интереси. Медиите като вашата, които биха публикували подобно интервю, са твърде малки като влияние, за да се чуе от широката общественост за проблема, за да се зароди нетърпимост и обща кауза за борба. Затова няма и качествена разследваща журналистика, професията е в тежка криза.
 
- В момента управлявате собствен сайт - как успявате да поддържате опозиционна медия?

- Сайтът Бесове.бг е далеч от представите ми за ефективна опозиционна медия. Търговска реклама няма, защото местният бизнес е мъртъв, а големите пиар агенции никога не биха насочили реклама към регионална медия, тъй като тлъстите парчета се разпределят между големите играчи в София. Разчитам на приходи от мизерни договори за информационно обслужване на общини, което ми връзва ръцете да критикувам кметовете им. В омагьосан кръг съм. Управляващите в Бургас – тези, които държат парите и подхвърлят отвреме навреме на удобните медии по някоя троха, много добре знаят, че изпитвам неистова нужда от средства, но наблюдават докога мога да издържа. Това е картината. 

- Президентът Плевнелиев обеща България за няколко години да стане среднобогата европейска държава - какви са Вашите собствени прогнози за развитието на страната и на нацията?

- Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга. ЕС е пред рецесия. България можеше да е сравнително спокоен остров за външни инвестиции поради евтината работна ръка, свободни промишлени площи и т.н., но от това правителство не виждам кой би изработил и следвал стратегия за привличането им. Всичко у нас трета година се управлява някакси на пожар и според настроението на Борисов.

- В какво вярвате?

- В себе си. Когато не ми достига вяра, се опирам на рамото на съпруга ми Валентин Касабов, който също е журналист.  В него има повече мъдрост и воля, макар често да ме връща обратно в епицентъра на поредното земетресение  и настоява да продължа битката, независимо от изхода. Винаги ме е водил по трудния път, който се е оказвал и верният. Защото усещам, че колкото по-твърдо се държиш, толкова повече те уважават. Около мен колегите изпитват неистов страх да зададат някой остър въпрос на силен на деня. Съжалявам ги.

- За какво се борите?

- Да дойде ден, в който като кажеш, че си журналист от регионална медия, да прозвучи гордо.

- Какво значение имат парите за Вас?

- Парите са енергия -  привличат се и се множат в ръцете на този, който може да ги управлява. Всички се нуждаем от тях, зависи за какво ще бъдат употребени. Ако имам достатъчно пари, ще поканя най-добрите журналисти, а най-добрите са в Бургас, да пишат и говорят каквото мислят. Имаме страхотни журналисти, но те са смачкани до такава степен, че даже не осъзнават как за дреболии се самоцензурират и унижават, за да не загубят работата си. Има и колеги с остри пера, които са уволнени, защото не могат да се подчинят на работодател, който няма никаква представа какво е медия, но иска да си има. 

- Коя мисъл винаги повдига духа Ви в трудни моменти и Ви кара да продължавате напред?

- По-добре геройска смърт, отколкото подъл триумф.

- За кое няма прошка?

- Досега не съм била в ситуация, при която да изпитам недостиг от вътрешна сила да простя. Дори и когато, неведнъж, са ми отказвали подкрепа в тежки моменти - при това хора, на които съм помагала, мислейки, че са откъм справедливата страна.

- А кое е Вашето най-голямо прегрешение?

- Няма такова, което да не съм си простила. Но съм вършила куп глупости поради вродената ми импулсивност. Годините, прекарани в ежедневниците, когато конкуренцията бе свирепа между кореспондентите, са ме научили да действам бързо. Нямаше време за изпипване на детайлите. Допускала съм грешки, някои от които бяха сериозни. Сега журналистиката е друга. Всъщност жива журналистика няма. Телевизии, радиостанции и сайтове въртят от сутрин до вечер една и съща обща новина. Рядко, ама много рядко, някой си мърда сивото вещество да създаде нещо свое, преди да го разпространи.

- Коя е най-голямата Ви загуба?

- Не мога да кажа, че съм губила нещо разтърсващо душата ми, но има нещо, което не бива да отлагам да изпълня. Не успях да родя собствено дете и ако продължавам да се оправдавам, че нямам време да отгледам друго, ще е съдбовният ми пропуск. Знам, че това няма да си го простя.

- Кое е най-голямото Ви постижение?

- Сайтът Бесове.бг, който започнахме със съдружника ми Веселин Василев на 21 януари 2011 г., заедно с двама  начинаещи репортери – Ивелина Дончева и Добромир Доскачаров. Мечтата ми бе да имаме 3-4 хиляди уникални посетители в денонощие, за да бием дотогавашните 21 бургаски сайтове. Сега уникалните са 10 хиляди, но аз искам 13-14 хиляди, за да се настаним трайно в топ 100. Тогава, може би, ще мирясам.

- Коя книга промени живота Ви?

- „Кво вадис, домине“ на Сенкевич.

- Когато се озовете пред Бог, какво ще му кажете?

- Живях достойно, но ако ще ме разпределяте към пъкъла,  не ме плашите: срещнах, удрях и убих достатъчно много адови сенки в земния си път.