Една от най-ярките македонски легенди е, че Ванга е форма на прераждане на Преподобна Стойна. Монахинята си отива от света, когато нейната наследница получава своята дарба. Сляпата жена умира, а девойката губи своето зрение при буря, също както е станало при старицата. Ванга получава ясновидските способности на преподобната, но се разделя със зрителното си сетиво по нейно подобие. И е обречена също като предтечата си на вечна самота и служба на хората.

Ако не е истина, не е и лъжа! Така може да се коментира митът за връзката между дарбите на Преподобна Стойна и на баба Ванга. Приликите между двете са изключително много. И двете са македонки, а и двете се преселват от родните си места в извън българската част на земята на мъките, в нашата като се заселват на броени километри една от друга. И двете са слепи. И двете гадаят точно. И двете контактуват с мъдри.
Според преданията обаче дарбата на Преподобна Стойна е три пъти по-силна от тази на наследницата й Ванга. Самата петричка врачка чистосърдечно признава това, когато я попитат.

Освен това има и друга съществена разлика. Стойна, за разлика от Ванга не само е допусната да служи на Бога. Тя дори живее в църквата.
Ванга също вярва или поне иска така да изглежда, че в нея е вселен духът на предтечата й. Тя получава дарбата си свише – в буквален или в преносен смисъл – от ослепилия я гръм или от висшия разум, трудно можем да кажем, малко преди предната покровителка на Македония да предаде Богу дух. Ванга от малка е приучена да ходи до гроба на Преподобна Стойна. Неведнъж изпраща там, за да се изцелят, свои болни пациенти.
Стойна среща малка смъртта, също като Ванга. Не е тайна, че при раждането си родителите на петричката врачка цели 2 месеца не й дават име. Болнавото бебе е на ръба между живота и смъртта. Като малка Стойна пък страда от едра шарка. Предупреждава близките си да не я погребват, дори да им се види мъртва. И познава.