Подобно на главната героиня Мати Рос, и книгата навлиза в свят, където събитията от истинския живот се превръщат в приказки и легенди, за да стане бестселър и литературна класика, предавана от читател на читател и от писател на писател десетилетия наред. Скоро книгата започва да се изучава в училище, през
1969 по нея е заснет филм с участието на Джон Уейн, а заглавието й се превръща в нарицателно.

„Чели сме книги на Чарлз Портис, но тази изглеждаше особено подходяща за създаването на филм по нея,” заявява Итън по повод решението им да адаптират за големия екран „Непреклонните”.

„Историята се развива в малко странния жанр на младежките приключения,” казва Джоел.

„Разказвачът е едно самоуверено 14-годишно момиче,” добавя Итън. „Сигурно затова книгата е толкова странна, но и забавна. Прилича и на „Алиса в страната на чудесата”, защото 14-годишното момиче се оказва в
обкръжение, което, от днешна гледна точка, е наистина екзотично.”

Итън продължава: „Още нещо отличително за книгата – средата е наистина екзотична, но Портис очевидно е познавал мястото и времето. Детайлите в описанието на обстановката са толкова живи, че направо
изглеждат нереални.”

Романът категорично е уестърн – жанр, в който братята Коен ще работят за първи път. Въпреки че някои искат да сложат в тази категория „Няма място за старите кучета”, за Джоел и Итън филмът е модерен трилър. И атмосферата в двата филма е различна. „Действието в „Няма място за старите кучета” се развива в Тексас,”
обяснява Джоел. „ Но той е съвременен филм. Никой в него не язди кон, освен в смисъл на развлечение в свободното време. Никога не сме го смятали за уестърн. За нас той е нещо съвсем различно.”

Сценарият остава верен на конструкцията на романа както е създадена от Портис. Мати е в центъра на действието, което проследява пълния кръг на живота й като силна жена, която търси „Петела” Кобърн в старомодно шоу за Дивия запад. Целта им също е да пресъздадат на екрана възможно най-достоверно гласа на Мати – простичък, равен и плътен като стара балада, както и харизматичния образ на „Петела „
Кобърн и тексаския рейнджър Ле Бьоф. Трите образа се обединяват от надеждата на Мати, че може би са свързани от решителния си и доблестен характер.

Джеф Бриджис, избран за ролята на Кобърн, твърди, че идеята автентичният ритъм на книгата и веселият, но затрогващ тон да се смесят с кинематографичния подход на братята Коен го запалва да пресъздаде по неочакван начин един герой-икона.

„Когато братя Коен за първи път споменаха за идеята да снимат „Непреклонните” им казах, че такъв филм вече има. И ги попитах защо им е да го снимат отново. А те ми отговориха, че няма да снимат римейк, а ще направят версия по оригинала на Чарлз Портис. Затова прочетох книгата и веднага разбрах за какво става дума. Историята беше наистина идеална за филм на братя Коен. А и тъй като не са снимали истински уестърн досега, щеше да е изненада за всички.”

Мат Деймън, който е в ролята на Ле Бьоф добавя: „Не бях чел книгата, преди братя Коен да ми я дадат. Това е фантастичен американски роман, който заслужава признание. А тяхната адаптация е страхотна. Използват много от оригиналния диалог и наистина улавят слуха, който Чарлз Портис е имал за говора на хората.
Бях смаян от него. Но гласът на братя Коен се усеща постоянно, защото са много влиятелни творци.”

Заключението на Бари Пепър, който играе престъпника Лъки Нед и за първи път работи с братя Коен, е: „Диалогът в романа е като каубойска поезия, написана от Шекспир. А братя Коен са пресъздали ритъма и
музикалността му с голяма точност. Забележителното на адаптацията им е колко специфичен и истински е езикът. А визуалната им интерпретация на романа на Портис е наистина прекрасна и уникална.” Филмът стартира по кината от 25 февруари и ще бъде разпространяван от Форум Филм България.