Във вторник вестник 19 минути извади невероятно заглавие. “Изпуснахме милиарди от люти чушки”, гласи името на ударното четиво. Разказва се историята за Индия, която направи 2,8 милиарда долара през 2010 г. от износ на люти чушки и черен пипер. Цената им за година била подскочила като тази на златото – с 50%, а прогнозите били за още по-високи котировки. Чак се стигнало дотам големи търговци да изкупуват количества и да ги скриват, което можело да доведе до дефицит в световен мащаб.

Е, при цялата тази работа България – страната на лютите чушки, наречени от националния герой Бай Ганьо “булгарише бонбоне”, вместо да прави милиарди, тъпее. И се оплаква, че няма пари за университети, болници и образование. Не знам как се нарича това, освен мързел от една страна и управленска немощ от друга.

Въпросът е какво ни чака?! Защото отпочваме не само 2011, но и цяло ново десетилетие. Тези дни четох в прекрасния руски вестник Комерсант доста песимистични прогнози от световни мозъци и бизнеслидери. Ако бих могъл да използвам селскостопанска метафора – май навлязохме в цяло Десетилетие на лютите чушки.
Ясни са поне няколко неща. САЩ и ЕС, на които нашите политици кой знае защо се кланят ежедневно, ежечасно и ежеминутно, отиват на заден план. Десетте години, които следват са на групата БРИК: Бразилия, Русия, Индия и Китай.

Да ги почнем отзад – напред.
Китай задмина Германия и Япония и вече е втората най-голяма икономика в света. След десет години ще бъде номер едно, след като надмине и Щатите, чийто дълг почти изцяло е китайска собственост. Както се шегуват едни австрийски приятели: преди, ако нещо беше произведено в КНР, веднага го наричахме “менте”, а сега, ако нещо не е произведено в Китай, на практика си е менте.

Индия вече я зачесахме с лютите чушки. Не може да се отрече на телевизиите ни, че бТВ в неделя, а БНТ всяка вечер ни заливат с боливудски продукции. Стигна се дотам Джулия Робъртс да каже, че не тя, а кралицата на индийското кино Айшвария Рай е най-хубавата жена в света. А пък Рай да се оплаче, че е расизъм, дето на корицата на индийския Ел са я белосали, та да изглежда по-евро.

Русия е тежка тема, особено след като все не можем да намерим пътя към братушките. Като гледам напъните на някои български бизнесмени – примерно МиткоСъбевите директори, за които става дума в броя, май не сме в час с кого си имаме работа.

Накрая идва добрата новина. Бразилия поне е наша! Решихме, че българка е президент там, нищо че по принцип не би трябвало да я харесваме – тя е маоистка, лява екстремистка и терористка, дори е лежала в затвора.

Не е ясно дали Дилма Русев чувства нещо общо с нашата империалистическа от нейна гледна точка държава. Дано топлата прегръдка на нашия Бойко Борисов да я е убедила колко я обичаме и колко много помощ чакаме от нея. Повече по темата вижте в статията по-горе на страницата.
А на мен не ми остава друго, освен да ви пожелая десетилето ни да не бъде на лютите чушки, а на повече култура, повече пари и повече добри новини!

И по-малко Уикилийкс, особено пък в българския вариант, с нашите министри и замове, дето се клюкарят като 3-класници по телефона, както ще прочетете в новия брой на вестник Супер 19.