Утре в София ще има национален протест срещу циганите. А трябва да се борим срещу циганските работи. Понеже тях ги правят не само роми.

Веднага се сещам за неповторимата Анна-Мария Борисова. Рядко човек ще срещне подобна отявлена наглост. Друго да не беше, само фактът, че синът й – медик, е избягал час във Франция, за да не се подлага на здравна система, управлявана от майка му, е достатъчен коментар. Но все пак ще прибавим още факти. Клинична пътека се променя, за да обслужва частната клиника на депутатка. Дамата я свалиха като зам.-шеф на комисия, но пътеката остана. Наредба на министерството се променя в полза на частната фирма на съпрузите на министъра и на ресорната директорка на дирекция в здравното министерство, назначена познайте от кого.

Единият от въпросните съпрузи е кадър на здравния фонд на бизнесмена Руман Гайтански, наричан от премиера Вълка. Нещо повече – здравният министър живее в апартамент на компания от този кръг. Дотук добре. Кое е зле? На болниците не са разплатени 125 милиона дължими и разписани в бюджета лева. Лекарите не получават заплати от юли. Кой плаща сметката? Пациентите.

Като детенцето, което тези дни умря уж от апандисит, а всъщност от здравната реформа на Нанев и Борисова. То издъхна от прехвърляне между болниците в гонене на направления, клинични пътеки и безотговорности.

Питам се коя ли друга нация би имала и би търпяла подобно отношение и такъв геноцид към самата себе си. Вероятно е само нашата. Която също така се прави, че не забелязва, дето повече от половин милион нейни граждани от ромски произход само използват  труда на другите цял живот, без да плащат за каквото и да било. А управниците, които и да са те, нямат нито воля, нито желание да вкарат тези хора в рамките на закона и справедливостта.

И накрая завършваме кръговата композиция. Ако някой проведе анкета дали за нас 6-и и 22-и сптември са истински празници, вероятно отговорът ще бъде разумен – твърдо НЕ. Не може в криза да имаме най-много почивни дни от всички държави. Кога работим, другари? Кога работим!

Грубите сметки показват нещо много интересно. За тези два дни щяхме да произведем брутен вътрешен продукт за около 450 милиона лева – толкова, колкото държавата отряза от своя здравен бюджет. Е, струваше ли си да мързелуваме напразно?