И замириса не на море, а на РЕАЛЕН СОЦИАЛИЗЪМ... Тази седмица говорим само за опашки.
Понеже парите на болниците са спрени и няма да има за друго, освен за бърза помощ, който може ще чака с месеци за операция. Който не може – ще умира.

Понеже безкрайно необходимите ни и защитени кой знае защо 30 000 чиновници в МВР не знаят къде се намират, чакаме със седмици за нови документи. Експресната услуга на многократно завишена цена става “само” за ден и половина.

Понеже любимите на медиите мощи на Св. Йоан Кръстител да се надяваме са в Созопол, редим се на опашка да ги зърнем. Нищо, че останките може да не са на Предтечата.

На опашките, както разбрахме тази седмица, имало и тайни клиенти. Агентите - провокатори установили, че най-много се чакало в пощите и в банките. Защото не са се сетили да пробват гореизброените от нас опашки...

Скоро стават 21 години от 10 ноември 1989 г., който смятаме за Ден първи на демокрацията. Ако можеше да прочете тези редове, а слава Богу, че не може, класикът Радичков най-вероятно и съвсем справедливо щеше да попита: “Оти ги ручахме жабетата”.

В смисъл, че пак сме на гара - подкова. Само черният като локомотив или като режим на тока на морето Гара Дембеле, след когото се влачи опашка от мързеливи защитници, май ни дава надежда да дръпнем напред.
За къде пътувате?!