Вярно ли е, че ще участваш в Стъклен дом?
Не. Досега никой не ме е търсил. Доста хора ми се обадиха да ме питата, но за този етап няма нищо.

С какво се занимаваш в момента?
Преди два дни се върнах от Гърция, където бях на море. Сега отново почвам да играя в бургаския театър.

Имаш ли критерий по който подбираш поканите за роли?
На първо място са хората, с които ще работя. Дори текстът не е толкова важен, колкото колегите. Моята теория за тази професия е, че нещата се получават когато човек се забавлява. Гледам точно това да правя по време на репетициите и на представленията след това. Много мразя, когато се стига до катарзис или реплики от сорта изкуството иска жертви.

Какво е да си сексимвол в България?
(избухва в смях) Ако питаш жена ми, никак никакъв секссимвол не съм. Даже сега, когато чу и излезе от стаята, за да не се смее. Иначе, когато човек стана малко по-известен, винаги се превръща в секссимвол. Популярен си, имаш много фенки, или фенове. Много ми харесва отговорът на Аня Пенчева в едно интервю. Питат я: „Какво е да си сексимвол толкова дълги години?”. И тя казала: „Ох миличка, вече само символът остана” (смее се). Не знам к’во е. Изобщо тези етикети се използват у нас много неуместно: звезда, сексимвол. Сексимвол е бил Елвис Пресли и Том Джоунс, на които са им хвърляли бикини и сутиени. Плюс това в България звезда… Има някои хора, които само се мислят за звезди.

Харесва ли си да играеш секси роли?
На мен ми се играе всичко. В Секс, наркотици и рокендрол в Модерен театър играя 10 роли за час и половина - съвършено различни постановки. Общо взето, това ми е любимото представление, точно защото правя каквото си искам и играя супер различни неща. И за пореден път идват някакви хора и ми казват “Ама, тя тая пиеса е писана за тебе”. Ама, как е писана за мен, като играя десет различни роли. И така.

Имаш доста почитателки. Как приема това съпругата ти?
Нормално. Няма проблеми с това нещо.

Имаш ли спомен от фенка, която ти е отправяла неприлично или нестандартно предложение?
Ух! Страшно беше по едно време. Имаше една много смешна случка. Тук даже често си я разказваме. Играем „Хамлет” и има една сцена когато Хамлет казва на Офелия: „Госпожице мога ли да легна между коленете Ви?” Тя отговаря: „Не господарю!” На поредно представление разиграваме тази сцена с Мария Сапунджиева, казваме тези реплики, а от залата се чува: „Между моите може….” (смее се). Гласът на момичето беше изтръгнат от дъното на душата й. Настана страшен смях на сцената. Аз започнах да вия, а на Мария и потекоха сълзи. Жената си ми предложи пред 500 човека.

Помниш ли първата си любов?
Да, да, помня я. Казва се Мариана, и бях на 5 или 6 години, когато я срещнах. Не, бе, сериозно. Тя ходеше на детска градина, аз отивах да я взимам, защото не ходех на детска. Отивах да я взимам, познавахме се с техните. Те се познаваха с нашите. Първата ми целувка беше именно с нея, на един хамак, под едно одеяло... Тя беше с червена коса и лунички. Като Пипи Дългото чорапче. Беше много хубава.

Дълго ли бяхте заедно?
Ами, не, защото те се преместиха, тъй като трябваше да учим заедно, да ходим на училище и те избягаха. Родителите й се преместиха в другия край на София, само и само за да не сме заедно в училище. Да ни предпазят, за да успеем да завършим училище. Защото бях доста луд.

За коя роля съжаляваш, че не са ти я дали?
Нямам такава роля, защото аз за каквото си мечтая рано или късно се случва. Не съм имал роля, за която да съм си казвал: „Ето тази роля трябва да я изиграя задължително, това ще е ролята на живота ми”. Имам някакви роли, които бих искал да изиграя, но тя не е една. Не мога да кажа, да речем, Ромео.

Изкарват ли се пари от театър у нас?
Трябва да си скъсаш задника, за да изкараш нормални пари от театъра. Много работа е, но е огромно удоволствие.

Спомняш ли си първия кастинг?
(смее се) Първият кастинг на който се явих, беше за чужда продукция, асистент- режисьорката Ваня ми беше приятелка, бяхме снимали заедно италиански телевизионен филм. Отидох на кастинга и тя ме попита дали искам да ми превежда, аз й казах: „Глупости, как ще ми превеждаш, аз ще се разбера сам с режисьора.”
Пита ме режисьорът колко роли имам в театъра, отговарям му, че имам четири – бях току що завършил. И той продължава: „Какви роли?”, аз отговарям: „Дификълт” (Difficult – трудни). Пита ме за киното, ми викам: „Имам три филма” , „Какви роли?”, пита режисьорът, аз пак: „Дификълт”. И Ваня ме пита: „Асене, ти какво искаш да кажеш?”, аз: „ Ми различни роли”, тя: „Аха, дифрент” (different). Много се смяхме тогава всички, но ме взеха.