Дани Милев се занимава с музика откакто се помни, но нашумя истински едва напоследък, покрай Шоуто на Азис (той е лидер на бенда)  и участието си в Евровизия. Странно, но факт – композиторът и аранжор по професия е даначън инспектор. Заради тази си дейност е лежал в затвора година и половина.

Данъчен инспектор – музикант. Как съчетавате двете си роли?
Музиката е математика в общи линии... Истината е, че два пъти пробвах да вляза в консерваторията. И двата пъти не успях. Докато в икономиката ме приеха от раз.
Как се озовахте в затвора?
Бях инспектор по ДДС. Случи се през 1998 г.. Оказа се, че от една варненска фирма незаконно са теглени суми. Мен, шефката на фирмата и други замесени ни прибраха веднага. Някои ги освободиха бързо, а трима души останахме година и половина. Накрая ни оправдаха и ни пуснаха. За което сега съдя прокуратурата. Искът ми е за 160 000 лева.
Как Ви се отрази времето прекарано зад решетките? Попаднахте ли на хора и станахте ли човек?
Нищо не успя да ме сломи. Въпреки че ме върна доста назад. Тъкмо ми беше тръгнало с музиката. Щях да участвам на Златния орфей. Бях търсен китарист, бях направил първите песни на Графа. Но в един момент всичко спря. На всичкото отгоре Жена ми беше бременна. Синът ми се роди без мен. 3 месеца не го бях виждал. Даже по това време не чувствах емоция към него, беше много странно. Знаех, че имам дете, но не можех да го усетя истински. Тогава със съпругата ми не бяхме женени и нея не я допускаха на свиждане, защото не се водехме роднини. Е, после си наваксахме. Веднага щом излязох, тя забременя пак, роди ни се дъщеря и в момента всичко е наред.
Как минава един затворнически ден?
Нищо не се случваше. Нямаше книги, нямаше вестници, нямаше телевизия. Седиш и чакаш времето да мине. Няколко месеца  не знаех например, че Тодор Живков е починал. Бях извън света. В един момент обаче погледнах по-философски на нещата. Преди 100 години как са живели хората без всичките тези екстри. Били са щастливи, нали? А съществуват много по-страшни неща. Има болести, има смърт. А аз от затвора излязох по-силен, по-зрял. Е, спря ми израстването в професията. Не можах да стана нещо повече от даначън инспектор. Но пък за няколко години след това успях да се върна в играта. Сега всичко лошо е забравено! Няма никаква драма. Разказвам за този период от живота си без никакъв проблем.