Из приказния свят на Тарантино

Рядко ми се случва да гледам на филм как някой забива в...

Юън Макгрегър се завръща в...

Носителят на „Златен глобус“ Юън Макгрегър е...

Създаването на Бащата беше терапевтичен процес

отпечатай новината

12.07.2019 09:22 | Видян 1017 пъти

Създаването на Бащата беше терапевтичен процес

Режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказват за филма си, награден с Кристален глобус в Карлови Вари.

- Какво ви вдъхнови за Бащата?

- Филмът е отчасти всъхновен от лични преживявания, отчасти от наблюдения върху други хора. На погребението на майката на Петър, съседката действително получи телефонно обаждане от покойната. В началото, когато цялото семейство се събира заедно и те чуват гласа на майката в телефона на съседката, първата им реакция е да повярват, да не се усъмнят. Защото на всеки му се иска да е истина.

- Това е филм за връзката между баща и син, но и за отношенията им с покойната Валентина. Васил явно изпитва чувство на вина към мъртвата си съпруга, но сте предпочели да не разкривате отношенията й с Павел.

- Главно защото връзката на Павел с майка му е по-балансирана, безконфликтна. В настоящето той е погълнал от тревогите със своята съпруга. Това балансира целия филм.

- Създали сте интересна динамика между Павел и жена му, макар че тя не се появява изобщо на екран. Чуваме само гласа й по телефона. По някакъв начин тя отразява персонажа на Валентина, с нейните обаждания от отвъдното.

- Това беше едно от най-големите предизвикателства: да развием тези женски персонажи, без да ги виждаме, да изградим образи, които могат да се видят само със съзнанието. Макар да не присъстват физически, тези героини са може би най-важният фактор в истината.

- Ключът към събитията във филма са мобилните телефони. Но вместо да събират хората, телефоните сякаш подхранват неразбирателството между тях.

- Това е нашият коментар за начина, по който общуваме като общество днес - зависимостта ни от технологиите, които от своя страна не са особено надеждни. Сривове в общуването на всяка крачка.

- Дюлята е друг повтарящ се мотив. В много култури, включително и на Балканите, дюлята олицетворява плодовитостта, любовта и живота. Разчитахте ли на тази символика?

- На първо място, дюлята е твърде често срещан плод у нас - особено през есента, когато се развива действието, и е традиция да се прави конфитюр от дюли по това време на годината. Дюлята има сладко-кисел вкус - не можее да я ядеш, без да я обработиш някак. Това също отразява нашата история. В хода на филма фюлята се превръща в символ, мост не само между поколенията, но и между членовете на семейството, между този и онзи свят.

- Васил има рационален, научен ум. Но във филма той е готов да повярва в какво ли не, за да открие смисъл в смъртта на жена си - и това често е много смешно за зрителя. Полезен ли е хуморът, когато показвате чувства като болка, загуба и тъга?

- Хуморът е неразделна част от човешкия живот, а също и начин за справяне с вината и болката. Създаването на този филм беше терапевтичен процес и се надяваме, че същия ефект той ще има и върху публиката.

- Петър, "Бащата" е вдъхновен от събития след смъртта на вашата майка. Колко дълго ви отне да се справите с тъгата и, както казвате, да създадете този филм като форма на терапия?

- Започнахме да работим около 4 години след събитията. Първо ги оставихме настрани; имахме нужда преживяването да претърпи трансформация и да се върнем към него едва когато сме готови. Важно е да се подчертае, че това не е автобиографичен филм. Това е измислена история, вдъхновена и повлияна от събития в нашия живот. По време на писането на сценария се опирахме доста на собствени преживявания, но когато започнахме снимките на терен, ги загърбихме и оставихме историята да поеме по собствен път. Въздържахме се от твърде голяма автобиографичност.

- Какъв ще е следващият ви филм?


- Той ще сложи финала на нашата трилогия, започнала с Урок и Слава. Работното заглавие е Триумф. Наскоро получихме финансиране от Националния филмов център и програма Медия и сега го развиваме. Една щура история, базирана на действителни събития от зората на демокрацията в България - между 1990 и 1992 г. Тогава трупа висши военни започват да копаят дупка в търсене на контакт с високоразвит извънземен разум. В продължение на две години изкопават 160-метров тунел, преди някой да забележи какво всъщност правят и да прекрати дейността им.

Източник: segabg.com

автор: СЛАВА

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !