Някои продукти в ЕС се продават под еднаква или сходна марка, но имат различен състав. Това показаха резултатите от общоевропейска кампания за тестване на хранителни продукти, обявени от Европейската комисия. Те не установяват задължително разминаване в качеството, както и не откриват някакви тенденции по географски принцип.

В рамките на проучваните продукти в ЕС тестването се е правело чрез една и съща методика, за да се разбере по-добре каква е ситуацията с различното качество на храните. Анализът на почти 1400 хранителни продукта в 19 държави от ЕС, сред които и България, е извършен от Съвместния изследователски център – службата за научни дейности и познания към комисията. Той показва, че 9% от сравнените продукти са се различавали по състав, въпреки че лицевата страна на опаковката им е била една и съща. Други 22% от продуктите с различен състав са имали сходна лицева страна на опаковката.

В рамките на проучването не са забелязани последователни географски тенденции. Въз основа на новата разработена методика националните компетентни органи ще могат да анализират всеки отделен случай, за да определят дали има наличие на заблуждаващи практики, които са забранени съгласно законодателството на ЕС за защита на потребителите.

Кампанията за събиране на информация започна на 6 ноември 2018 г. с първоначален краен срок 4 декември 2018 г., но последните данни бяха получени на 7 януари 2019 г. От 28 поканени държави данни са подали 19 – България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия и Чехия.

Всички държави членки бяха поканени да предложат продукти, които да бъдат включени в кампанията. Предложения за продукти за тестване бяха получени от България, Чехия, Германия, Унгария, Литва, Полша, Словения и Словакия. Значителна част от продуктите са били включени в проучването, защото органите по защита на потребителите или потребителски асоциации са получили оплаквания за дадени продукти на вътрешния им пазар, които се различават от продукти, предлагани в други, основно съседни държави членки.

В крайна сметка са анализирани 1380 проби от 128 различни хранителни продукта от тези 19 държави. Извадката обаче не е представителна за голямото разнообразие от хранителни продукти на пазара на ЕС, посочва Еврокомисията.

В приложението към доклада е посочено, че от България са тествани продукти като вид йогурт на Clever, майонеза и кетчуп на Heinz, бебешки и детски храни на Hipp, инстантна напитка „3 в 1“ на Nestlé и напитка Nestea Lemon, която е съвместен продукт на Nestlé и Coca-Cola.

Случаят с Nestea Lemon е показателен за това колко сложно понякога действа единният пазар на ЕС. От Nestlé отговарят, че в момента на взимане на пробата в България лиценз за тази напитка за страната е имала Coca-Cola, която е в пълното си право да определи рецептата. Но конкретната проба в България изглежда е от продукт, внесен от Италия, където обаче го разпространява Nestlé. Съответно, рецептата и пакетирането на италианския Nestea Lemon са същите като в Полша и Чехия – други две от петте държави, включени в теста на тази напитка.

В проучването бе установено следното:

– В повечето случаи съставът е отговарял на начина на представяне на продуктите: 23% от продуктите са били с еднаква лицева страна на опаковката и еднакво съдържание, а при 27% от продуктите разликите в състава им в различните страни от ЕС са били съпроводени от различна лицева страна на опаковката.

– 9% от продуктите, представени като еднакви в целия ЕС, са имали различен състав: те са имали еднаква лицева страна на опаковката, но различен състав.

– Други 22% от продуктите, представени по сходен начин, са имали различен състав: те са имали сходна лицева страна на опаковката, но различен състав.

– При използването на еднаква или сходна опаковка на продукти с различен състав не се наблюдават географски тенденции. Освен това разликите в състава, открити в тестваните продукти, не означават непременно разлики в качеството.

Според законодателството на ЕС предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави членки, при положение че тази стока се различава значително по състава и характеристиките си, без за това да има основателни и обективни причини, може да представлява нелоялна и незаконна заблуда на потребителите.

Според анализа например „Кока-кола“, предлагана в България, се доближава (според съставките и описанието на хранителните стойност) до тази, която се предлага в Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия.

Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, отговарящ за Съвместния изследователски център, заяви: „Резултатите са смесени – радвам се, че не бяха открити доказателства за разделение Изток – Запад по отношение на състава на марковите хранителни продукти, но в същото време у мен буди притеснение фактът, че една трета от тестваните продукти се продават под еднаква или сходна марка, но имат различен състав“.

Европейската комисия днес даде начало на нова покана за представяне на предложения с бюджет 1.26 млн. евро, чиято цел е укрепване на капацитета на потребителските организации да тестват продукти и идентифицират потенциално заблуждаващи практики. Крайният срок за участие е 6 ноември 2019 г.

Източник: transmedia.bg