Бет Харт се завръща у нас в...

Блусдивата Бет Харт, която остави без дъх публиката в...

Новите бански на Victoria’s Secret са...

След три години чакане, вече отново имаме бански на...

Моят личен спомен от Лагерфелд

отпечатай новината

19.02.2019 15:28 | Видян 698 пъти

Моят личен спомен от Лагерфелд

Залата на улица Турати в Милано е една от най-неудобните в града на модата, но години наред беше предпочитана от Фенди, когато не правеха ревютата си в една пицария, по-специално в двора й. Та влизам аз веднъж и се потрисам, защото салонът е декориран като лабиринт.

Хващам посоката, която ми се струва вярна, но скоро разбирам, че вървя към гримьорната. И ето го пред мен - точно пред входа на мястото, където текат последни приготовления и световни супер модели, супер гримьори и супер фризьори се щурат като мухи без глави - самия Лагерфелд с опашката и черно-белия имидж.

Реагирам на секундата, предстявам се и той приема да направим много кратко интервю. Беше странен човек - едновременно респектиращ, удивително премерен, но с излъчването на пиещ енергия - толкова силно чувство, което съм изпитвал само при общуването с Лили Иванова. Дотолкова, че след десетината минути разговор ме заболя главата.

После намерих мястото си на първия ред и дълго мислих за този човек, докато уж наблюдавах творенията му да се разхождат из белия лабиринт на залата. Даже не помня какво сме говорили, а чувството на тотално изтощение след краткия разговор. Беше по времето, когато Лагерфелд първи дръзна да направи колекция за H&M и това беше истинска революция в модата - голям дизайнер като него, човекът зад най-изисканата френска марка Шанел и зад най-класическата италианска Фенди беше обявен от мнозина за предател.

А той просто беше един безмилостен, рязък, хирургически точен във всичко човек, който никога с нищо не се е съобразявал. После научих за лимузината, която е получил от баща си за своя 18-и рожден ден и гледах как е представян като злодей в появилите се успоредно два  филма за неговия съперник в модата и в ухажването на най-търсените мъже в Париж Ив Сен Лоран.

На последните не повярвах. Защото краткото ми общуване с Лагерфелд, когото иначе съм наблюдава няколко пъти на ревютата и коктейлите на Фенди, ме е убедило: той не беше злодей, беше просто единствен по рода си или онова, за което руснаците казват: "вот такой я человек". Вероятно, като всеки гений. Светла му памет!

Борис Ангелов

автор: СЛАВА

Етикети: , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !